Хари Харисън - Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци

Един от стражите изглежда бе люлкарски офицер. Беше с около половин глава по-висок от останалите, което — както Бил узна по-късно — било задължително условие, за да те приемат в офицерската каста. Носеше черна кожена шапчица, при вида на която Чюгума нададе плачевен вик.

Стражите ги изтикаха от килията и ги подкараха по коридора, като ги сръгваха с къси железни остени, явно предназначени точно за тази цел. Коридорът беше дълъг, със стени от дялан камък и таван от напластени палмови листа. След десетина метра се разделяше на два коридора. Тук стражите също се разделиха — едната група поведе кукито по дясното разклонение, другата тикна Бил вляво. Офицерът с кожената шапчица придружи групата на Бил, което беше или добра, или лоша новина. До момента люлкарите не бяха произнесли нито дума, макар че Бил се опита да ги заговори, първо на шмендрик — широко използван търговски език сред люлкарската раса, после и на универсален неревизиран есперанто и накрая на Мрънка Франка, езика на мръновете, открит съвсем наскоро след демонтирането на механичен преводач от борда на свален вражески кораб. Вграденият преводач бе в състояние да използва всички тези езици, но люлкарите не показаха никакви признаци да разбират звуците, които издаваше машинката. След известно време Бил млъкна и съсредоточи вниманието си върху заобикалящата го картинка.

Слязоха по едно стълбище, после по друго. Над амбразурите горяха факли, на разклоненията пък бяха поставени примитивни кандила и всичко това създаваше зловеща и непредвещаваща нищо добро атмосфера. Подминаха вратите на доста килии, от които се раздаваха странни стържещи звуци. Бил не можа да си обясни произхода им и доста по-късно узна, че ги издавали специални машини, с цел да задълбочат общото страховито впечатление. Ненапразно люлкарите бяха известни като една от най-изтънчените раси в галактиката. За това сигурно помагаше и външният им вид с техните оранжеви коси, дълги мършави телца със сгърчени рамене и маниерите им на трескава отнесеност, както и странното, останало неразбрано от всички чувство за хумор. Всичко това говореше, че расата им наближаваше залеза на своята еволюция и бе оставила зад себе си по-голямата част от пътя, който трябва да измине всяко разумно същество от появата си до своето изчезване.

Всъщност една от причините да са толкова дръпнати бе обидата, че ги бяха пропуснали в Морисъновия „Стандартен речник на извънземните раси“ — дори в неговата трета поправка, в главата „Дългучи“. Вярно че в последно време бяха публикувани няколко научни изследвания върху тяхната раса, но нито едно от тях не ги показваше в най-благоприятна светлина. Люлкарските търговци, които добре познаваха доминираната от човека част на космоса, избягваха да се появяват там, тъй като видът им често предизвикваше всеобщ смях. Обикновено си тръгваха със заканата „Няма да ни се смеете така, като ни паднете на Люлкария“.

Тъкмо заради желанието да бъдат вземани на сериозно люлкарите непрестанно полагаха огромни усилия да будят уважение, най-вече като се заобикаляха с помпозни декори. Ето защо, когато го въведоха в просторната зала, Бил се озова пред висока катедра, иззад която го гледаха трима облечени в черно люлкарски съдии с натруфени перуки и очила с дебели лещи.

Люлкарите бяха големи специалисти по съдебните процеси. Всяка раса има свои вродени правила, тайни морални устои, записани в гените и предавани по наследство, които определят кое е право и кое не. И не само това, защото във фундаменталния генетичен код е записано също кое е смешно и кое не, както и напълно обяснимото желание винаги да изглеждаш добре и да се харесваш на околните. Вследствие от тези расови императиви още след първите си срещи с другите космически раси люлкарите се бяха заели да разработят такава форма на правосъдие, която да отговаря максимално на техните представи. Така например, когато един люлкар се ядоса на друг, той се нахвърля върху него и го халосва по главата със специално изработена бухалка, наречена ую-кюклен, или „край на дружбата“. Пострадалият на свой ред отвръща със същото и така последва голямо и живописно халосване на глави. „Приключване на дружбата“ е всъщност единствената форма на смърт на планетата, тъй като предвидливата природа в хода на своето експериментиране бе снабдила люлкарите с безсмъртие във всички останали случаи, освен когато бъдат халосани с бухалка по главата.

Всяка съдебна система трябва да притежава благопристойно лице. За люлкарите този въпрос бил също от първостепенна важност, още повече че трябвало да се намери някакъв начин да се преустанови това масово „дружбоприключване“, тъй като населението бързо се топяло, особено след избухването на така наречената Неприятна война от Деветдесетте. Започнали със заимстване на детайли от чужди съдебни институции. От английската например взели високите катедри за съдиите, парфюмираните и напудрени перуки, както и надутото поведение на съдиите. Никой не може да се присмива на тричленна комисия, която изглежда така, казали си те.