Хари Харисън - Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци

Зад тях люлкарите започнаха да изостават, очевидно неспособни да изпълнят подобна самоубийствена маневра. Веднага щом си осигуриха известна преднина Дуо ритна с крак ръчката на шалтера за авариен скок в хиперпространството. Чу се скърцане на напукан метал и писъците на смачкано човече. Корабът потрепери като плъх в ченето на териер, после изведнъж се метна напред, принуждавайки стрелката на скоростомера да се завърти бясно.

Космосът премигна и изчезна. Появиха се и изчезнаха слънца. Корабът се завъртя около оста си, а Бил отскачаше от стените като топка. Дуо все още беше завързан за креслото, но изглежда и той бе на предела на силите си.

— Отпусни се де! — викна му Бил. — Избягахме им вече!

— Май е рано да се отпускаме, приятелче — отвърна през зъби Дуо.

— Искаш да кажеш, че…

— Точно така — кимна Дуо.

Изгубил контрол, въртящ се с бясна скорост около оста си, корабът прониза със свистене разредения горен слой в атмосферата на някаква планета. Летяха право надолу, но това едва ли имаше значение, тъй като при такава скорост не след дълго щяха да бъдат погълнати от пламъците на свръхнагряването.

Възпей, о, Музо, това спускане през горните слоеве на атмосферата — нажежения до червено корпус на кораба и отчаяните, но безуспешни усилия на Хам Дуо да си възвърне управлението. Разкажи ни за Бил, който продължаваше да се блъска в стените на каютата, опитвайки се да се върне в кухнята, където бе останал ЦРУ в мрънчето, а може би — все още се надяваше — и неговата възлюбена Илирия. Той пълзеше сантиметър по сантиметър, докато задните двигатели бълваха пламъци, а Дуо се опитваше да изпълни маневри, каквито нямаше в нито едно издание на „Наръчник на космическия пилот“, само и само да изравни полета на кораба преди да са се размазали в земята като гръмнато и забравено гюле.

Миг по-късно се озоваха сред плътни облаци, яркочервени и пурпурни със сребристи краища, излязоха от другата им страна и почти веднага различиха очертанията на приближаващата се планета — оранжево-жълтеникав свят с дълги, тъмни, закривени линии, които можеха да са канали или нещо съвсем друго. Трудно беше да се определи при подобна скорост и натоварване.

Бил най-сетне успя да се добере до кухнята. Мрънът бе намерил антигравитационен хамак, от онези, които използват, за да запазят цели яйцата при кацане.

— Илирия, как си, мила? — изстена Бил със сетни сили. — Върна ли се вече при мен?

Но вместо нея отново чу гласа на ЦРУ.

— Нали ти казах, Бил, че е доста дълго за обясняване.

Изглежда това обясняване щеше да се отложи за неопределено време, ако не и завинаги, тъй като земята се приближаваше към тях като локомотив с повредени спирачки, само че неимоверно по-голям, а Бил все още не се бе завързал, което означаваше, че е в подходяща позиция да се превърне в мазно петно на стената веднага щом корабът се вреже в повърхността.

После, в последния момент, вратата на килера се разтвори и Бил зърна вътре огромен котел, пълен със сивкава пастьозно-тестена субстанция. Това, както Бил узна по-късно, беше тесто за грамаден сладкиш — същото, което Дуо се опитвал да разбие точно преди да се появи проблемът с Ратбон и да му промени плановете. Със сетни сили Бил се метна напред.

Тестото го погълна в лепкавата си консистенция. За щастие от друсането на кораба то бе придобило известна еластичност и сега омекотяваше ударите дори по-добре от коланите и креслото. В последната секунда преди сблъсъка мрънът с миниатюрния агент в главата му също се гмурна в казана. След това корабът се удари в земята с разтърсващо костите сътресение и безсъзнанието спусна милостивата си завеса над Бил.

Има един момент, малко преди да дойдете в съзнание, в който все още не си спомняте как точно сте го изгубили. Сигурно защото сте твърде зает с това да се върнете обратно в света. После пелената се разбулва и нещата бавно заемат старите си, познати места.

Така беше и с Бил. Когато дойде на себе си, той осъзна първо, че е Бил, второ — че нещо го е накарало да изгуби съзнание, и трето — че може би не се е свестил в много подходящи условия. Беше почти същото като да преминеш от сън към грубата действителност. В съня си — докато беше в безсъзнание — Бил бе император на безкрайния космос. Но сънищата свършват и сега трябваше да привикне с мисълта, че и този път не е намерил това, което е търсел.

Не че държеше да разсъждава по темата, просто чувстваше непреодолимо влечение да го прави. Защо люлкарите бяха атакували кораба на Хам Дуо? Каква бе мисията на Дуо на Ратбон II? На тази планета ли се намираха сега? Как щяха да се измъкнат оттук? Кога ще има възможност да иде до тоалетната?