Хари Харисън - Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци

— Слушай, ЦРУ, или както ти беше името — и къде е сега Илирия, която трябваше да е тук?

— Това е най-трудната част — отвърна ЦРУ. — Както сам можеш да се досетиш, тук долу при мен няма много място. Илирия се опита да се напъха, да си възвърне обратно контрола. Знаех колко държиш на нея и затова се опитах да я спася — заради теб.

— Добре де, какво стана?

— Беше твърде тясно за двама — обясни ЦРУ. — Не знам дали си представяш какво е в ума ти да се напъха жена. Бил, не съм искал да й сторя нищо лошо. Просто се опитвах да намеря най-доброто разрешение и за двама ни.

— Къде е Илирия? — изрева Бил и ръката му увисна над мъничката главица на ЦРУ.

— Ами слушай де, нали се опитвам да ти обясня — рече ЦРУ, присвит под юмрука му. — Дай ми поне възможност. Не е лесно да разговаряш с когото и да било, когато си с моя ръст.

— Че тогава защо не си върнеш нормалния ръст? — попита Бил.

— Боя се, че и това никак не е лесно — отвърна ЦРУ и подсмръкна натъжено.

— Искам да знам къде е в момента Илирия — изръмжа ядосано Бил. Той се пресегна и стисна ЦРУ между пръстите си. Вдигна другата си ръка и я сви, готов да го размаже на пастет.

— Поради ограничеността на мястото — продължи ЦРУ — тя реши да изпълни Янсенитската маневра. Умолявах я да не го прави, но нали я знаеш каква е, истински войник. Дори предложих да й издействам служба при нас. Но не искаше и да чуе. Това момиче е за милиони, приятелю. Щастлив си, че си я имал.

— Каква е тази Янсенитска маневра? — попита Бил с привидно спокоен глас. Гърлото му беше пресъхнало.

— Измислили са я, или по-скоро усъвършенствали са я на планетата Янсен VII, която се намира близо до звездния куп Чувал с въглища. Разбираш ли, тамошните обитатели имали проблеми с…

Обясненията на ЦРУ бяха прекъснати от гласа на Хам Дуо по интеркома:

— Бил! Ела веднага тук! Задават се неприятности!

— След минутка само! — извика в отговор Бил. — Първо трябва да…

— Зарежи всичко и идвай веднага! — изрева Дуо. — Ако не, стой си там.

— Веднага се връщам — подметна Бил на миниатюрния агент. — Да не изчезнеш. — Той изтича в пилотската кабина.

— Какво става? — попита щом влезе.

Хам Дуо махна към екрана, на който се виждаше почти двестаградусова панорамна картина около кораба, без никакво изкривяване. Бил видя три малки кораба, които се приближаваха към тях с голяма скорост. Ярките изригвания на известно разстояние от тях показваха, че ги обстрелват с ракети, част от които пробиваха защитното поле. Други два кораба идваха зад първите три. Съдейки по сплеснатата им форма и жълтата оцветка, вероятно принадлежаха на люлкарите от Омнихрон II.

— Но ние не сме във война с люлкарите! — извика Бил.

— Кажи го на тях — изръмжа Хам Дуо. — А междувременно можеш да се закотвиш на атомното оръдие.

Бил изтича в стрелковата куличка и се пристегна с колани към седалката. Той превключи на ръчно насочване тъкмо когато след един откос отблизо светлините на кораба премигнаха. Очевидно щитът им действаше на максимална мощност.

— Още един такъв изстрел и сме пътници — обяви мрачно Дуо.

Люлкарските кораби се стрелкаха към тях от всички посоки и Дуо и Бил трябваше да действат с удесеторени усилия. Ярки лазерни отблясъци озаряваха близкия космос. Един от люлкарите, който очевидно бе по-дързък от останалите, се хвърли право върху силовия щит.

— Цапни го тоя глупак! — викна Дуо.

— Улови целта! — нареди Бил.

И двамата държаха приближаващия се нахалник на прицелите си. Корабът им се люшна настрани в мига, когато изстреляха атомното торпедо. Бил успя да го взриви в последния възможен момент на максимално разстояние от тях, пращайки останките на несръчния нападател надалеч в космоса. Междувременно Дуо бе свалил петима други и сега им оставаха не повече от двайсетина.

— Отзад се приближава нова ескадрила — докладва Бил, поглеждайки в огледалото за обратно виждане, прикачено за оръдейния мерник.

— Тези типове наистина започват да ми ходят по нервите — изръмжа Дуо с два реда снежнобели зъби, които очевидно бяха изкуствени. — Стягай колана, приятелче. Ще опитам нова тактика.

Бил сграбчи резервните колани и се пристегна и с тях. Откъм кухнята долитаха тънички писъци като от миниатюрно човече, блъскано безжалостно в стените. Хам изду на пълна мощност задните двигатели, като същевременно опита да опише остър до невъзможност завой.

Коланите на Бил изпращяха от невероятното усилие. Той полетя напред и се разплеска върху насрещната стена. Все пак успя да забележи, че Дуо продължава да държи здраво ръчките.