Хари Харисън - Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци

— Къде отиваме? — попита той с привидна небрежност.

— Ратбон.

— Пардон?

— На планетата Ратбон.

— Какво има там?

— Малко несвършена работа — изръмжа Дуо, докато придържаше с косматите си ръце ръчките за управление.

— Как мислиш, ще можеш ли да ме хвърлиш някъде по пътя? — поинтересува се Бил. — Като например в щаба на космическите рейнджъри?

— Готово! — рече Дуо. — Но първо ще си свърша работата на Ратбон. Тя е по-близо, скоро пристигаме.

Мрънчето Илирия изглежда бе заспало. Бил въздъхна и се отпусна на меката облегалка на дивана. Огледа се и забеляза един комикс, в който се разказваше историята на някакви въоръжени до зъби патки. Докато прелистваше страниците, чуваше пляскане на криле и крякане. Скоро историята го погълна изцяло. Надяваше се само работата на Ратбон да не отнеме много време.

— Бил! — извика Дуо, след като забеляза, че спътникът му не го чува. — Ей, войнико! Извади си носа от тъпия комикс и иди да се умиеш — чак тук миришеш на кози фъшкии. В гардероба има няколко резервни униформи от един маскарад, който организирах наскоро. После примъкни задника си в кухнята и изпечи няколко мастодонтски пържоли.

Думата храна оказа магично въздействие, защото Бил изгъргори щастливо и преглътна цяло езеро слюнка в устата си. След като се раздели с разпарцаливената си униформа и нахлузи съвършено нова адмиралска куртка и панталони, той се зае със задачата. Изпече първата пържола на турбомикровълновата печка, която бе толкова мощна, че месото се подпали и превърна на въглен още преди да е затворил вратичката. Наложи се да си поиграе малко с копчетата, за да я нагласи на по-слаб огън. Докато се оглеждаше за следващата пържола, забеляза един шкаф, пълен с кафяви шишета. Върху най-горното бе изписано на ръка „Домашен офучиански ром — забранен за консумация от хора“.

— Точно сега не се чувствам човек! — изграка Бил и надигна бутилката.

Първото усещане бе, че краката му се отделят от пода. Бил гаврътна нова порция. Този път почувства леко и приятно изтръпване, нарушавано единствено от сърбеж под едната мишница. Понечи да се почеше там, но попадна на главата на мръна.

— Как си, Илирия? — попита той.

— Тя е добре — отвърна мрънът.

— Какво значи това? С кого, гнъсните го взели, разговарям?

— Бил, ще трябва да изтърпиш едно по-дълго обяснение.

— Кой си ти?

Бил сграбчи мръна преди да му се е измъкнал и по някаква случайност пръстът му докосна основата на тила. В същия миг горната част на главата на гущера се отвори като капак. Вътре в черепната кутия на животинчето — там, където трябваше да е мозъкът — седеше микроскопично човече, не по-високо от три сантиметра, пред миниатюрен пулт за управление. Зад него имаше кушетка, удобен фотьойл и тоалетна. Човечето пушеше нервно и тръскаше пепелта от пурата в един пепелник колкото главата на карфица.

— Ти как попадна там, бе? — подскочи Бил. — И още по-важно — какво си намислил?

— Ами… както вече ти казах, това изисква малко по-обстойни обяснения. Първо, позволи ми да ти се представя. Цезар Роналд Урбутнот, Специално флотско разузнаване. Тъй като името ми е твърде дълго, началните букви са комбинирани така, че да образуват акронима ЦРУ.

— Къде е Илирия? — кресна Бил.

— Това е част от обяснението. Моля те, не ми давай зор.

Бил бе вдигнал свитата си в пестник ръка, за да смачка малкия мрън и агента ЦРУ вътре в него на пихтия. Напитката, която бе погълнал току-що, изглежда пробуждаше желание за насилие в душата му.

— Това е част от свръхсекретна мрънска технология — обясни ЦРУ. — Опитвам се да отнеса тайната на миниатюризацията на нашите въоръжени сили. Дълго време носех космат и много горещ костюм на маймуна и се навъртах в горите край техните секретни лаборатории, които открихме на един парников свят. Една нощ проникнах в лабораторията и открих тайна миниатюризираща машинка, която им позволява да се смаляват и уголемяват колкото си искат, с което ни създаваха страшни проблеми и всяваха ужасна бъркотия. В една от мините под лабораторията се натъкнах на грамаден робот, смалих го с помощта на машинката и след това си плюх на петите. Всичко вървеше според плана, докато не се появи твоята възлюбена. Тази тъпачка така и не разбра, че не съм истински мрън. Напъха се в моето тяло и ми отне контрола. Останалото ти е ясно.

— Бил не знаеше какво да каже. Обяснението звучеше съвсем логично, като се имаха предвид обстоятелствата и всичко останало. Но цялата тази работа намирисваше. Глождеха го подозрения, че не му казват всичко, а и този палячо говореше толкова много, че започна да го боли главата. Или пък беше от рома. Той се ощипа по носа, но и това не помогна. Изведнъж си спомни.