Хари Харисън - Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци

— Толкова по-важно е да я запазим жива.

— Химерата трябва да бъде убита — заяви помощникът. — В противен случай ни чакат десет години несгоди, а това е последното, от което се нуждае сега Картаген.

— Няма да убия химерата и толкова.

— Ще разговарям с Ханибал и градските старейшини — заплаши го помощникът. — Тяхно ще е окончателното решение.

— Твоя воля — сви рамене Бил. — Пътем би ли казал на господин Сплок, че бих искал да го видя незабавно?

— Невъзможно — отвърна помощникът и отново потърка ръце. — Върна се в своето време. Остави това за вас.

Той подаде на Бил бележка, като се поклони ниско и се усмихна. Бил разгъна свитото на три листче и прочете: „Поздравления за заслужената победа! Връщам се при Дърк да оправя нещата. Кажи на Ханибал да събира войските, идваме скоро с необходимите транспортни средства.“

— Ще ми пише бележка! — ядоса се Бил. — Точно когато ми трябва! Защо не използва телефона?

— Защото още не е открит — отвърна Илирия с гласа на химерата.

— Знам. Но пътешествията във времето също не са открити, а той ги ползва.

— О, Бил! — въздъхна химерата Илирия. — Какво ще правим сега?

— Не можеш ли да си вземеш някое по-удобно тяло? Така ще им оставим химерата, а ние ще се разкараме оттук.

— Нали ти казах, че срещам затруднения, когато трябва да контролирам митични същества — отвърна Илирия. — Това тук страшно ме озори. Сигурно ще е още по-трудно да го напусна. Бил, прав си, скъпи, наистина ми трябва подходящо тяло.

— Откъде да ти намеря? Какво ще кажеш за някоя от танцьорките, дето ги видях одеве? Онази най-отляво бе доста примамливо оформена — Бил побърза да приключи, защото забеляза, че по лицето на химерата пробягва сянка.

— Тя хич не е подходяща — отвърна Илирия. — Първо, защото ти текат лигите по нея. Не искам да ставам част от някаква перверзна игра.

— За какви перверзии говориш? — възмути се Бил. — Ти ще си в нея!

— Но се интересуваш само от тялото й, нали? За друго не мислиш.

— Илирия! Не бях те чувал да говориш така!

— О, Бил, не исках да ставам ревнива. Лошото е, че съм луда по теб. Ти и твоят ужасно мил алигаторски крак със закривени нокти! Малките неща оплитат сърцето на жената. Но не бих могла да превзема тялото на твоята очарователна девойка дори и да го исках. Възможностите ми са ограничени до приемници на моята планета и в моето време. Моля те, не им позволявай да ме убият!

— Само през трупа ми — заяви галантно Бил.

— Предпочитам да не става при никакви обстоятелства.

— Това имах предвид и аз. Хайде, Илирия, най-добре да се махаме оттук.

— Може пък да се вслушат в гласа на разума.

— Съмнявам се — отвърна Бил.

Беше чул шум от маршируващи крака и когато се обърна, видя малък отряд картагенски войници с брони и шлемове, предвождани от самия Ханибал, който имаше мрачен и непреклонен вид на човек, твърдо решен да убие химера.

— Побързай — извика Бил, сграбчи Илирия за лъвската грива и я задърпа към изхода.

— Идвам — отвърна тя. — Но къде отиваме?

— Първо да се измъкнем навън!

Излязоха през портата и се озоваха в лабиринт от тесни улички. Наложи се да се провират между минувачи, коне и камили, преследвани по петите от войниците. Задъхани, двамата се шмугнаха във входа на висока сграда и изтичаха нагоре по стълбите. Когато се качиха на последния етаж, оказа се, че всички врати са залостени.

— Оле! — проплака Бил. — Паднахме им в капана!

— Не се предавай, Бил! Провери прозореца.

Бил отвори прозореца и погледна надолу. Беше доста високо. После огледа водосточните улеи, наведе се напред и опипа здравината на най-близкия. Изглеждаше достатъчно як и солидно закрепен към стената с бронзови пирони. Строителите явно си ги биваше.

— Ще се покачим на покрива — заяви той решително и се надвеси навън.

— О, скъпи! — въздъхна Илирия, застинала до разтворения прозорец. — Не мисля, че бих могла да се катеря. Нали знаеш, че имам копита.

— Но и змийско тяло. Ако държиш на кожата си, Илирия, ще трябва да пълзиш!

Храбрата цуриянска девойка, издокарана с митологична обвивка, отстъпи крачка назад и обгърна с опашката основата на водосточната тръба. След това, разтреперана от решимост, тя последва Бил на покрива.

Картагенските покриви бяха пъстроцветна смесица от различни нива и разнообразни ъгли. Тъй като беше лято, горещото африканско слънце печеше немилостиво. Бил се затича нагоре по покривите, прескачайки отворите между тях. Войниците, които скоро ги последваха, се чувстваха доста неудобно заради тежките си ризници и неподходящите обувки. Докато търчаха насам-натам хаотично, Бил почувства, че нещо го убива под туниката. Той я разтвори и видя мръна, в който доскоро бе Илирия.