Хари Харисън - Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци

Но когато съгледа тримата мършави съдии с дебели очила, които все се плъзгаха надолу по люспестите им лица, с бели перуки върху заострените им глави и с нафукани маниери, Бил едва сдържа напушилия го кикот. Офицерът с кожената шапчица го сръга в ребрата с острия си лакът и Бил веднага придоби сериозен вид.

Средният от тримата съдии произнесе с гробовен глас:

— Нека затворникът седне на подсъдимата скамейка.

Бил бе решил да се държи сериозно и с достойнство, но нещо в цялата тази бутафория го предизвика да подхвърли небрежно:

— Че то тука има ли друго за сядане, освен подсъдимата скамейка? Не бих имал нищо против да ми поднесете нещо за сръбване, преди да се започне.

Съдиите се спогледаха. Публиката пък — в залата имаше поне триста зрители — втренчи очи в съдиите. Стражите размениха погледи. Бил се огледа учудено.

Средният съдия се обърна към този отляво.

— Имаше ли някакъв смисъл в това, което каза?

— Струва ми се — отвърна запитаният, — че затворникът се опитва да бъде духовит.

— Това и аз го знам — обади се съдията отдясно.

— Да не искате да кажете — попита централният съдия, — че затворникът се шегува с нас?

— Колкото и да изглежда невероятно, май това е самата истина — отвърна левият.

— Но какъв е смисълът от тази шега? — попита централният.

— Сигурно е доста тънка — промърмори левият, — защото аз не можах да я схвана. Непреводима игра на думи. Доста странен начин да започнем, а?

— Да, струва ми се — рече средният съдия. Той изгледа Бил над очилата. — Затворник, вие позволихте ли си да си правите шега с многоуважаемия съд?

— Ами да, нещо такова — смотолеви Бил. — Не исках да ви обидя обаче. — Той отново понечи да се изкиска.

— И кое — попита съдията — е толкова смешно?

— Нищо, извинете, съжалявам — рече Бил.

Средният съдия се извърна към десния.

— Тоя защо непрестанно се смее?

— Не зная. Но се страхувам от най-лошото. Защо не го попиташ сам?

— Затворник, защо се смеете?

— Защото — отвърна Бил през смях — под мишницата ми се е сгушило мрънче, което ме гъделичка.

— Чу ли това? — обърна се левият съдия към десния.

— Каква безочливост!

— Не е възможно да е вмъкнал гущер в затвора, нали?

— Искрено се съмнявам. Хората и мръновете са смъртни врагове.

— Ако желаете — обади се офицерът с косматата шапка, — можем да го претърсим и да проверим дали казва истината.

— Не — вдигна ръка средният съдия. — Тази история мина всякакви граници. Честно казано, не бих искал да зная истината.

— Вижте — намеси се Бил, — не разбирам защо ме доведохте тук. Нищичко не съм направил.

— Нищичко ли? — повтори средният съдия. — И какво трябва да означава това?

— Предполагам — обясни десният, на който му увисваше единият клепач, — че е вариант на думата нищо.

— Но защо ще използва подобен израз? — попита средният.

— Трябва да е някаква шега — рече десният.

— Ах! Още една шега! Не ми харесва отношението на този субект.

— Да, изглежда, е настроен насмешливо — добави левият.

— Ако е така, това е сериозно престъпление — коментира десният.

— За което и ще заплати сериозно.

Тримата съдии се спогледаха и се засмяха като хора, сполучили да се пошегуват в тежко положение.

— И така, затворник, вие сте обвинен в съучастничество с група, приземила се нелегално на обществена земя по време на всенароден фестивал, с което не само сте прекъснали фестивала, но сте нанесли сериозен морален ущърб на неговия организатор, многоуважавания Зек Конски. Признавате ли се за виновен?

— Хъ? — стресна се Бил.

— Участвахте ли в групата, която извърши нелегално приземяване на космически кораб на територията, на която се провеждаше фестивалът?

— Вижте сега — заговори Бил, — нас ни свалиха. Аз бях само пасажер на кораба. Свалиха ни вашите. Нямахме друг избор, освен да извършим аварийно кацане.

— Не съм ви питал дали сте имали избор — заговори средният съдия. — Попитах ви дали се приземихте на гореуказаната територия.

— Сигур ще е било така — отвърна Бил. — Не мога да знам точно.

— Да се запише в протокола — нареди съдията с падащия клепач.

— Добре де, и да съм тупнал на обществена земя, първо на първо, нямам нищо общо с това и второ на второ — никой не е пострадал, затова викам да забравим случая и да ме пуснете да се прибирам обратно в казармата.

— Никой не бил пострадал? — изсумтя средният съдия.

— А какво ще кажеш за охлювите?

— Какви охлюви?