Хари Харисън - Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци

— Бил! Чуваш ли ме?

„Ти беше лошо момче, много лошо момче…“

— Бил!

— Какво?

„Лошо момче, лошо момче…“

— Бил, какво ти става, бе? Да не си се натряскал?

„… беше много лошо момче, о, какво лошо момче…“

— Не, само дето имам в ухото си порицател.

Хам Дуо огледа ухото на Бил, но не можа да види нищо, тъй като платинената жичка вече си проправяше път към Биловата медула облигата.

Хам Дуо разчисти още малко от запречващата отвора мазилка и се промъкна в килията. Имаше все същия нахакан вид, макар че бе доста поизцапан от влаченето през тунела.

— Бил — заговори той, — готов ли си да издухваме оттук?

— Да бе, готов съм — извика Бил.

— Ама що викаш?

— Не исках, но… заради порицателя едва те чувам.

— По-късно ще се погрижим за това — обеща Дуо. — Сега да вървим, преди да са ни пипнали и да ни сложат по още един порицател.

Бил се съгласи, че подобна перспектива ще е ужасна. Той хлътна в тунела, промъквайки се с далеч по-голямо усилие от Дуо, който не беше толкова широкоплещест. Все пак успя да се измъкне от другата страна с цената на малко ожулена кожа и скъсани ръкави. Нататък ставаше все по-тъмно, под краката им се търкаляха дребни камъчета. Скоро тунелът се разшири и те излязоха в по-широк подземен коридор, на пода на който блестяха релси. На големи разстояния по стените бяха поставени полуизгорели фосфоресциращи лампи. Изглежда тунелът беше изоставен. По-късно Бил узна, че след като спасил кукито от килимарската работилница — където люлкарите държали нещастното същество, докато главният килимар реши как най-добре да използва козината му, — Дуо направил справка със специалните планетарни карти, които откраднал от имперската картографска лаборатория. На тях, естествено, бил обозначен и железопътният тунел, тъй като целта на военните карти е именно да сочат подобни удобни за подривна дейност съоръжения. Останалото бе история, или щеше да стане съвсем скоро — веднага щом Дуо и Бил стигнеха до кораба, който Чюгума междувременно бе успял да поправи и да приготви за излитане от това ирационално и неприятно място.

Хам Дуо пое операцията около излитането, докато Чюгума наблюдаваше индикаторите и нагласяваше реостатите. Време за губене нямаше, тъй като от града се задаваше голяма група люлкари, които развълнувано размахваха ръце, а зад тях пълзеше исполински булдозер. Не беше нужно да си гений, за да се досетиш, че люлкарите бяха взели доста присърце бягството от затвора и възнамеряваха да си отмъстят по най-жесток начин.

— Не зная какво им става на тия хора — оплака се Хам. Чюгума махна разтревожено с ръка към радиотелефона. Червената лампичка мигаше, сочейки, че имат спешно повикване.

Дуо натисна копчето за разговор и произнесе:

— Който и да е, давай накратко. Хващаш ни по средата на бягство.

— Бил там ли е? — попита приятен женски глас с типичната интонация на Илирия, закръглената медицинска сестра от дълбоката цуриянска провинция, която неведнъж досега му бе помагала да се измъква от различни премеждия.

— Сега не е време за лични разговори — сопна се Дуо.

— Но Бил е там, нали? Исках само да му предам нещо.

— Ей — извика Бил. — Дай ми слушалката. Това е Илирия!

— Нямаме време за подобни разговори — озъби се Дуо.

„… лошо момче, лошо момче…“

— Бил, ненагледни, ти ли си?

Междувременно люлкарите бяха стигнали до кораба и го заобикаляха в кръг, като заплашително размахваха юмруци. Булдозерът копаеше грамадна яма. Не беше необходимо да си компютър, за да познаеш какво бяха намислили негодниците — щяха да катурнат кораба на Дуо в ямата и вероятно да го заровят. И макар това да бе жалка заплаха за кораб, построен да издържа на грамадни натоварвания и снабден с мощно силово поле, публична тайна бе, че Дуо мразеше да му цапат корпуса. Тъй като в космоса няма автомивки, а метеоритчетата и космическият прах не стават за почистване на натрупаната мръсотия, това означаваше, че ще трябва да летят в окалян кораб и да търпят подигравките на колегите космически пирати. Едва сега Хам си даде сметка колко дълбоко са били засегнати люлкарите от нанесеното им оскърбление. Пръстите му затанцуваха по клавиатурата на компютъра, докато се опитваше да вдигне кораба във въздуха преди люлкарите да са осъществили зловещия си замисъл.

Той забеляза, че друга група люлкари влачат голям маркуч откъм града. Дали пък тези не смятаха да му измият кораба?

Дуо се съмняваше. Сигурно в мъничките им глави се бе породила друга злокобна схема.