Хари Харисън - Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци

— Слънчице, къде си? — чуруликаше Илирия.

„… лошо момче, лошо момче…“

— На планетата Ратбон.

— Не е необходимо да ми крещиш.

— Извинявай. В ухото си имам порицател и не чувам почти нищо.

— Порицател ли каза? Какво търси този порицател в ухото ти?

— Малко ми е трудно да ти го обясня точно сега. Илирия, къде си ти? Как мога да те намеря? Добре ли си?

— Да, Бил — отвърна Илирия. — Добре че онзи таен агент ЦРУ се сети за Янсенитската маневра. Двамата с него направо щяхме да се задушим в контролната зала в главата на мрънчето.

Хам Дуо намръщено следеше подскачащите стрелки на индикаторите.

— Не можеш ли да ми подадеш стабилна мощност? — кресна той на кукито. Косматото създание изхленчи нещо за променливи ерозионни фактори върху платинените отдушници.

— Излъжи го нещо де — посъветва го Хам. — Не издържам повече на тази планета.

— На коя планета си сега? — обърна се Бил към Илирия.

— На Ройо. Ще те чакам тук, Бил. Подготвила съм ти няколко особено приятни изненади.

— Пиячка? — попита обнадеждено Бил.

— И секс.

— Уха! — възкликна Бил. — Двата стълба на удоволствието! Откъде ги научи, Илирия?

— Не зная, не ме питай, довери ми се.

— Но искам да ми обясниш…

— … а време — говореше Илирия. — Не чуваш ли, че връзката се разпада? Трябва да успея да вляза в плановете на Извънземния историк, но е дълга история да ти разказвам как се натъкнах на него, Бил, постарай се да се измъкнеш оттам!

— И как да го сторя? Да си построя кораб ли?

— Използвай Трансформатора.

— И очакваш от мен да науча за няколко секунди как работи един сложен прибор? Илирия, компютърът не може ли да ни помогне?

— Повярвай ми — отвърна тя, — компютърът си има свои проблеми.

— За какво говориш?

— За твоя приятел Сплок. Да знаеш само каква я забърка!

— Какво е станало? Кажи ми какво е станало?

— Е, добре — въздъхна Илирия — искаш разговор, ще го имаш. Когато капитан Дърк върна „Находчивост“ в нормалния космос, както можеш да се досетиш, двамата с анти-Дърк се хванаха за гушите. Само че резултатът едва ли е какъвто предполагаш.

— Откъде да знам какъв може да е резултатът?

— Бил, опитай се да дойдеш при мен, побързай, побързай… — Гласът на Илирия започна да отслабва. Той се превърна в шепот, после изчезна напълно.

Бил затвори. Думите на Илирия го бяха обезпокоили. Вярно, дължеше й живота си, но напоследък като че ли започваше твърде много да го командва. Изглежда го възприемаше като нещо нормално за жена, въпреки че дори не приличаше на човек. Твърдеше, че го обича, но дали бе така? В школата за подготовка сержантите неведнъж ги бяха предупреждавали за опасността да се влюбят или да бъдат обичани от извънземен.

— Никога не можете да сте сигурни какво означава това — каза му веднъж сержант Адлер. — Те са много лукави, тези извънземни. Откъде знаеш какво разбират под думата любов? Женските от поне шест извънземни раси изяждат мъжките след полов акт. Ти можеш да търсиш любов, а половинката ти — закуска. Хапва те и толкоз.

Междувременно Чюгума извика на Дуо, че е открил проблема в енергийната система на кораба.

— Страхотно, космати глупако! — избълва Дуо. — Но ако не успееш да го оправиш, и то бързо, откритието ти няма да струва пукнат грош.

Люлкарите бяха довлекли маркуча до кораба и сега поливаха един ясно очертан квадрат около него. Където попадаше течността, се вдигаше бяла пара, която се втвърдяваше бързо на камък с консистенция на тебешир. Дуо се досети, че люлкарите възнамеряват да пакетират кораба в това странно вещество. Макар да му се струваше невероятно крехкият камък да издържи на тягата на корабните двигатели, той допусна, че врагът е намислил нещо. Извънземните винаги криеха по някой трик в ръкава. Поне тези, които имаха ръкави и ръце за тях.

В този момент Чюгума пъхна 324-волтовия импулсоусилвател в ултравълновия щекер и от входното отвърстие се посипаха искри. Циферблатите пред Хам трепнаха и заеха нормално положение. Корабът се издигна, а Дуо и Чюгума нададоха радостни възгласи.

Бил забеляза, че никой от двамата не държи под око Трансформатора. Хрумна му, че моментът е удобен да го отмъкне. Надигна се и незабелязано се приближи към машинката, защото знаеше, че Дуо не би одобрил постъпката му.

В мига, когато ръката му стисна прибора, настъпи истински ад.

Люлкарите бяха изтеглили още няколко маркуча с метални накрайници. Лицето на Дуо се изопна, когато каменната обвивка започна да задържа издигането на кораба. Той включи аварийния ракетен контрол и корпусът се разтресе. Дневната светлина, която се прецеждаше през тесните илюминатори, започна да отслабва, скривана от бързо растящата конструкция.