Джон Хокс - Златният град

— Да, скъпа. Зная. Беше дълго пътуване…

Защо възрастните са толкова глупави? Защо не могат да видят ? Алис гледаше как госпожа Пожарникарска става и бърка в чантата си. Извади малко синьо устройство, което приличаше на пластмасов воден пистолет, сграбчи рамото на сестра Джоан, притисна устройството до шията й и дръпна спусъка.

Сестра Джоан се свлече. Алис се опита да избяга, но куфарът препречваше вратата.

— Не, няма! — отсече господин Пожарникарски и я хвана за ръката. Алис извади пръчката си и го смушка в гърлото. Той изруга на глас, а пръчката се счупи.

— Ах, ти, малка гадинка. — Погледна жена си. — Използвай розовото, скъпа. Синьото беше за монахинята.

Госпожа Пожарникарска сграбчи косата на Алис и притисна детето към пищните си гърди. Извади от чантата си розов пластмасов пистолет и го притисна в шията й.

Алис усети остра болка, последвана от сънливост. Искаше да се бие като Мая, но краката й се подкосиха и тя се свлече на пода. Преди мракът да я погълне, чу господин Пожарникарски да говори на жена си:

— Все си мисля, че не си права за яйчените черупки в сламата, скъпа. Именно те привличат плъховете.

Мая седеше в претъпканата чакалня на клиниката на Брик Лейн и гледаше свирепо стенния часовник. Имаше час за 11:00, но чакаше вече почти четиридесет минути. Щеше да се наложи да бърза през целия град, за да посрещне влака на гара Юстън.

Дразнеше се, че е в горещо помещение с врещящи бебета и старици с проходилки. Когато беше болна или ранена, се чувстваше така, сякаш някой нелоялен служител я е разочаровал.

Някаква бенгалка с широка розова риза влезе и провери списъка си.

— Госпожица Странд?

— Да.

— Заповядайте.

Мая тръгна след сестрата по коридора към стаята за прегледи. Когато минаха пет минути, без да дойде никой, свали генератора на случайни числа, който висеше на шията й. Нечетно — остава. Четно — тръгва си.

Преди да натисне бутона, на вратата се почука и Амита Камани влезе забързано. Носеше жълто-кафява папка и изглеждаше развълнувана; един непокорен кичур от черната й коса се бе освободил и падаше на челото й.

— Добро утро, госпожице Странд. Съжалявам, че ви накарах да чакате. Има ли подобрение с крака?

— Все така си е.

Днес Мая носеше пола, за да избегне унижението на болничното облекло. Седна на края на масата за прегледи, пресегна се и махна превръзката. Раната беше все още подута и кървеше, но тя упорито не показа болката си. Получи известно задоволство от факта, че доктор Камани изглеждаше загрижена.

— Да. Това е разочароващо. — Лекарката извади дезинфектант и нов бинт от шкафа. Сложи си латексови ръкавици, седна на стола до масата и започна да превързва раната. — Някакви проблеми с лекарството?

— Раздразни стомаха ми.

— Повръщахте ли?

— На няколко пъти.

— Някакви други проблеми? Световъртеж? Отпадналост?

Мая поклати глава.

— Трябват ми още антибиотици. Това е.

— Ще ви предпиша. Но трябва да обсъдим някои неща. — Доктор Камани сложи последното парче лейкопласт и се изправи. Вече не седеше пред Мая като някакво ваксаджийче и това сякаш й възвърна донякъде самоувереността. — Все още не знаем какво не е наред с крака ви, но е ясно, че трябва да започнете да водите по-здравословен начин на живот. Трябва да престанете да пътувате и да избягвате стресови ситуации.

— Невъзможно. Имам задължения.

— В наши дни животът на всички е напрегнат, но понякога се налага да се вслушваме в телата си. — Доктор Камани направи справка с папката. — С какво по-точно се занимавате?

— Това няма нищо общо с крака ми.

— Трябва да говорите със специалист.

— До гуша ми дойде. — Мечът на Мая бе скрит в тубуса на масата. Тя го взе и преметна ремъка през рамо. — Абсолютно сте безполезни.

Доктор Камани се поизправи още малко. Очите и ноздрите й се разшириха, сякаш щеше да нанесе удар по топка с ракета за тенис.

— И освен това сте бременна, госпожице Странд.

— Невъзможно!

— Напротив. Назначих пълни тестове и това бе един от тях. Може би именно бременността е причина за проблемите със стомаха.

В главата й се заблъскаха луди мисли. Искаше в този момент да е заобиколена от врагове, за да може да извади меча си и да си проправи път до вратата, като сече наляво и надясно.

— Кога за последен път сте имали полов акт, госпожице Странд?

Мая поклати глава.

— Знаете ли кой е бащата?

Чувстваше се парализирана, замръзнала в този момент на откровение, но устните й се раздвижиха и думите излязоха от устата й.