Джон Хокс - Златният град

Собственикът на ресторанта бе дребен мъж с бяла брада и приличаше на керамично градинско джудже. В качеството си на готвач и сервитьор едновременно сновеше между масите и сервираше билков чай и плодови нектари. Мая се запита дали на срещата не са се намъкнали и неканени гости, но джуджето проверяваше имената. Когато приближи масата им, заговори тихо:

— Това е месечната среща на Компостното общество на Южен Лондон. Вие членове ли сте?

— Ние сме от учредителите — важно отвърна Симон. — Аз съм господин Лумброзо, а двете дами са мои приятелки.

След като разговаря с всички, джуджето заключи вратата и забърза към кухнята. Минута по-късно в ресторанта се появи Липата. „Образец на арлекин“, помисли си Мая. Едрият французин беше спокоен, но бдителен. Макар да не показваше оръжие, в него имаше нещо, някаква липса на ограничения, която бе застрашаваща.

— C’est bon — каза той на френски и Гейбриъл се показа зад него.

Странникът изглеждаше уморен и уязвим, сякаш пустото му тяло бе прекарало твърде много време само в тайната стая. Мая искаше да стане, да изтегли меча си и да го отведе от тези хора. Може би те имаха нужда от него, но не разбираха опасността.

Странникът обиколи ресторанта и лично поздрави всеки дошъл. Взираше се във всяко лице със сила, която му позволяваше да види моментните промени в изражението на човека. Мая се съмняваше, че някой друг в помещението знае за тази способност, но всички бяха наясно, че Гейбриъл ги вижда ясно и приема техните страхове и колебания.

Симон се наведе над масата и й прошепна:

— Забеляза ли промяната? Когато странникът е тук, това се превръща в движение .

Мая кимна. Разбира се, че я беше забелязала. Дори Ерик Вински, компютърният експерт, който наричаше себе си Козодой, се опита да се поизправи в инвалидната си количка, когато Гейбриъл тръгна към него.

Накрая странникът стигна до тяхната маса, докосна Алис по рамото и кимна на Симон.

— Всичко наред ли е?

— Изгубихме се — каза Алис.

— Това не винаги е лошо, Алис. Да се изгубиш означава, че се опитваш да намериш различен път.

Обърна им гръб, и това беше всичко. Нямаше думи за нея. Нямаше дори усмивка. „Нося твое дете“ — искаше да каже Мая. Само мисълта за това я изнервяше. Стисна устни, за да не позволи на думите сами да излязат от устата й.

Гейбриъл застана в средата на ресторанта, леко повдигна ръце и разговорите престанаха.

— Това е първата среща на световната Съпротива. Искам да благодаря на всички ви, че дойдохте. Според Джагър японските ни приятели са се забавили на летището във Франкфурт, но имаме делегати от Съединените щати, Канада, Австралия и Полша.

— Вие сте ядрото, основата на нашата група — продължи той. — Искам всички да се запознаете, след като обясня следващата стъпка от нашето развитие. Хората в това помещение имат различно минало и говорят различни езици. Някои от вас имат неконвенционални политически възгледи, докато други се възприемат като либерали или консерватори. Този проблем обединява всички ни. Той надскача стандартните политически етикети. Истинското разделяне в нашето общество е между онези, които осъзнават, и онези, които избират да останат слепи… Всеки човек тук е имал момент, когато е поглеждал към света и е осъзнавал, че с помощта на новите технологии се създава постоянна система за наблюдение. Тази система е способна да следи вашето движение и действията ви. След няколко години ще е способна да контролира поведението ви и да сложи край на свободата на мисълта, която е жизненоважна за всяка демокрация. Ние наричаме тази система Голямата машина и се опитваме да унищожим нейната мощ.

— Технологията за наблюдение е най-видимият знак за фундаменталната промяна в човешкото общество. Приближаваме време, когато всеки от нас ще се превърне в поредния предмет с баркод в свят на предмети. Разсеяни от страха и стреса на съвременния живот, ние само ще се преструваме, че правим свободен избор. Казвам „преструваме“, защото посоката на живота ни ще се манипулира от момента на раждането. — Огледа присъстващите. — Всички вие, които сте тук, сте направили първата стъпка. Видели сте какво става и сте осъзнали, че свободата ни ще бъде изгубена завинаги. Очевидният въпрос е как да не позволим това да се случи?

— Табулата и нейните съюзници имат силата да смажат всякаква конвенционална протестираща група. Те са като Голиат, застанал с огромния си меч и щит на бойното поле. Единственият начин да ги победим е да действаме като съвременен Давид. Трябва да изненадаме противника си с бързи и решителни действия. Трябва да крием организационната си дейност до последния възможен момент, така че движението да не бъде компрометирано и смазано… Повечето от вас са чували за Козодой — човека, който създаде кода за криптиране. Той също така написа и пусна програма на име „Червей на откровението“, която ще ми позволи да говоря на хора по целия свят. Ерик, би ли ни разказал повече…