Адам Робъртс - Камъкът

Политиката , скъпи камъко, е древно изкуство, подобно на някои спортове или на градинарството. Преди утопичните дни на т’Т, човешкото общуване е представлявало една игра на надмощие и подчинение. Индивиди, които не били в състояние да съществуват сами, жертвали определени аспекти от живота си, за да се присъединят към някоя по-голяма група. Характерната и сложна динамика на тези жертви, както и стратегиите за контрол били наричани „политика“. Те почти не намират съответствие в световете на т’Т, освен в онези от тях, които поддържат архаични „политически“ структури, поради свои собствени причини. За редовните посетители на бар „Алес“, политиката означаваше детайлизиран процес на дискусия и общуване, моделиран отчасти въз основа на книги и романи от далечното минало.

Обикновено Дитл откриваше дискусията с едно „трака-трак“ на изкуствените си зъби. После някой изказваше някакво твърдение, обикновено научено по време на събирането на информация през деня. Тогава дискусията започваше да прехвръква напред-назад, от човек на човек. Ето това е истинското състояние на нещата. Ние трябва да направим това. Те трябва да направят онова. Ясно е, че това е, което ще се случи.

Глупости! Какви глупости! , стенеше ИИ-то в главата ми. Толкова са невежи. Изобщо нищо не знаят .

Аз участвах малко, като от време на време вмъквах по някоя съвсем очевидна истина. Например, колкото повече участници се надпреварваха да изказват прогнози за бъдещото масово поведение на хората в т’Т, толкова повече на мен ми се искаше да вметна: „Всъщност, философията на хаоса показва, че нито една от вашите прогнози не струва пукната пара.“ Понякога аз се намесвах с това твърдение или с нещо подобно и тогава ме обгръщаше ледена тишина или ме удостояваха с вял коментар. Но понякога все пак някой казваше нещо в отговор.

Едно нещо в техните дискусии обаче, привлече трайно моето внимание. Те говореха за предстоящата война .

За първи път някои аспекти на моята собствена специфична задача намериха контекст, в който придобиха смисъл.

— Струва ми се — каза веднъж Дитл, — че приближаващата война е по-близо, от когато и да било. Един посетител от Ну Хирш твърди, че според тамошните слухове племената Палметто били изстреляли запалителни кораби през субсветлинното пространство по посока на т’Т . — Последните думи той изрече така, сякаш бяха нещо особено ценно и трябваше да бъдат вкусени една по една. Той ги произнесе бавно, като ги отделяше с паузи. Това донесе желания ефект.

Отне ми няколко дни да открия какво представляваха „запалителните кораби“. Въпреки че никой в т’Т пространството не ги беше виждал, мълвата говореше, че племената Палметто били конструирали големи кораби без екипаж. Въпросните кораби развивали скорост, малко по-малка от скоростта на светлината — поради което мълвата ги беше поуголемила доста — и били изпращани към граничните системи на т’Т. Те не представлявали нищо друго освен бомби, тъй като били насочени към определени цели. Те (мненията тук варираха) трябвало да предизвикат експлозия в звездата на системата — според една от теориите, или да замърсят атмосферата на обитаемата планета в системата — според втора, или да предизвикат бързо обгаряне на повърхността (оттам и запалителни кораби) — според трета. Пряко доказателство за съществуването на тези огромни оръжия нямаше, но това не разколебаваше „политиката“ да вярва в тях.

— Защо Палметто ще прави това? — попитах аз скептично, въпреки че целият сценарий ме наведе на някакви предположения.

— Война — каза един глас.

— Война — съгласи се друг.

— Палметто ги следват в своите собствени кораби — обясни търпеливо Дитл, като на дете. — Те ще окупират системите, които са най-близо до тяхното пространство. Това ще ги снабди с предмостик 11 11 Тук е използвана древната дума, тъй като на глисѐ няма съвременен еквивалент. .

Палметто, трябва да добавя, скъпи камъко, са почти напълно непознати в т’Т. В това отношение те не приличат на Уиа. Рядко можеш да срещнеш някой варварин от Уиа, но те наистина понякога прекосяват далечните простори на Езика, за да опознаят живота в т’Т. Агифо-3-акка беше такъв пример, а имаше и други. Но Палметто бяха нещо различно, понеже техните светове бяха изцяло субсветлинни. Обикновено те се нуждаеха от стотици, а понякога и от хиляди години, за да се придвижат от система до система със своите разнообразни субсветлинни космически кораби. Те не посещаваха високоскоростното пространство на т’Т и малкото, което ни беше известно, идваше от случайни радиотрансмисии, стари хиляди години. Те, изглежда, бяха култура, организирана по родове и състояща се от дванадесет или тринадесет огромни фамилии, чиито отличителни генетични характеристики бяха ревниво пазени. Палметто употребяваха дотТек, но с по-фокусирано приложение, главно за увеличаване продължителността на живота. Освен това, те прекарваха голяма част от живота си в сън, подобен на кома. Индивидите можеха да живеят няколко хиляди години, като прекарваха повечето от тях в сън. Раздорите между отделните фамилии подклаждаха отношенията помежду им с кървави вражди. Смяташе се, че членовете на едно племе Палметто могат да поддържат раздори в продължение на векове. Те бяха пословични в това отношение.