Адам Робъртс - Камъкът

— След десет години те ще са тук! — потвърди натъртено Дитл. — А може би по-рано! Световете на т’Т трябва да се подготвят!

Това, че Палмето искали да „завладеят“ пространството на т’Т ми изглеждаше фантастично и неправдоподобно, така че аз отхвърлих тази мисъл.

— Каква полза биха имали те от такава „война“? — настоях аз.

Дитл изсумтя и тракна със своите ненормално умножени зъби.

— Историята ни учи — каза той, имайки предвид древната история , — че една война може да бъде водена поради ред причини: богатство, пространство за живеене.

— Може би — намеси се някой, — те са уморени да пълзят из Космоса със субсветлинна скорост. Може би искат да се преместят в пространство като нашето, където е възможно да се пътува със скорост, по-голяма от тази на светлината?

— Не съм съгласна — намеси се Клабиер. — Войната приближава, така е. Това трудно може да се отрече. Но тя не идва откъм Палметто. Те са твърде привикнали към характерния си ритъм на живот и този ритъм е наложен от трафика на субсветлинното пътуване.

Тя няма никакво доказателство , каза ИИ-то в главата ми. Просто екстраполира и си измисля! И въпреки това звучи толкова убедено, като че ли има достъп до някаква истина!

— Не — продължи Клабиер. — Проблемът не са Палметто, а Уиа. От много години насам те изпращат сред нас отделни индивиди и ние всички знаем това. Но никой не се запитва защо . Е добре, аз знам защо. Уиа наистина пътуват по-бързо от светлината, но тъй като живеят в участък от нискоскоростно пространство, дори не могат да я превишат три пъти. Естествено е да искат да притежават пространството на т’Т. Те могат да пренесат директно своите култури в нашето пространство, да почитат боговете си и да увеличават своето богатство и собственост. Могат да ни завладеят! Те планират това!

В първия момент аз бях объркан от тази реч, отчасти защото в нея присъстваха архаични термини като „собственост“ и „завладяване“. Всъщност канех се да се намеся, за да оспоря тези неща, когато ме връхлетя следната мисъл. Ами ако всички тези приказки за война съдържаха някаква истина?

Щеше ли избиването на населението на един свят да бъде сметнато за акт на война? Това ли беше основанието за престъплението, което трябваше да извърша? Затова ли бях нает? И дали от Уиа? Или от Палметто?

— Всеки знае — казваше друг (въпреки факта, че определено никой не знаеше много за Уиа), — че тяхната варварска култура се основава на религията и собствеността, на Бога и търговията. Техният Посечен Бог би могъл да им заповяда да завладеят пространството ни. Следователно не е изключено те да гледат на нашето пространство — което по своята природа е по-висше от тяхното — като на собственост , която трябва да притежават ?

Чу се всеобщ ропот и мърморене в знак на съгласие.

— Вие срещали ли сте някога Уиа? — намесих се аз. Всички погледнаха към мен. — Аз съм срещал.

— И?

Тъкмо щях да кажа: Той никога не спомена нищо за завладяване , когато осъзнах, че това е глупаво. Естествено, че нямаше да спомене за завладяване. Така че аз не казах нищо и дебатът отново бе подхванат. Какво трябваше да направят т’Т? Съществуваха две гледни точки — на оптимистите и на милитаристите. Милитаристите искаха световете на т’Т да възприемат ново модно поведение (те използваха тъкмо този израз, понеже хора като нас можеха да мислят само с термини като модно поведение, мода и стилове ) — военно модно поведение. По този начин ние щяхме да бъдем подготвени , когато брандерите на Палметто или флотилията на Уиа нахлуеха в т’Т пространството. Други се подиграваха с това („Подготвени? Какво означава тази дума?“). Повечето в групата бяха „оптимисти“, които вярваха толкова дълбоко в способността на т’Т да се адаптира и да устоява, че идеята за „подготовка“ изглеждаше като ексцентричен архаизъм.

— Ако те дойдат — каза един човек, като се облегна назад и отпи от чаша с ероин 12 12 Много популярен т’Т опиат — прозрачна течност, която обикновено се пие в стъклени чаши, големи колкото напръстник. , — ако те дойдат, ние ще се справим с тях. В края на краищата сме по-силни. Ние ще адаптираме каквото трябва, ще възприемем подходящото модно поведение.

Относно тази позиция имаше общо съгласие. Като единствения човек сред тях, лишен от дотТек, аз вероятно се чувствах по-малко неуязвим от останалите.

— Сигурен ли си? — попитах аз.

Лицата се обърнаха към мен.