Адам Робъртс - Камъкът

Преди хората да дойдат в този свят, атмосферата била съставена от ясно разграничими и устойчиви метеорологични системи. В най-долните нива, там където черната ленива вода лежи на дъното на големи естествени цепнатини и шахти, се таяли по-тежките газове, които са и напълно отровни — въглероден двуокис и хлор. В по-високите нива, докъдето достигат повечето от скалистите върхове, имало богата на азот атмосфера, която осигурявала въздуха за стадата тревопасни животни, обитаващи южното плато. Още по-нагоре, въздухът постепенно изтънявал до аргони и озони и там кристалнобели облаци се плъзгали край редките скалисти върхове, открояващи се на фона на ясносиньото небе.

Тогава пристигнали хората, подсилени от дотТек и променили света, за да им е удобен. Те донесли кислород и адаптирали тревопасните от южните равнини, за да не бъдат убити от него, изпомпали отровните газове от по-ниските райони и си построили градове. Поради по-тежкия въздух и разрушаването на екосистемата, ерозията променила своите навици, но това е нормално.

Хората издълбавали домовете си в стените на каньоните или ги строели върху малобройните хоризонтални повърхности. Някои от процепите били толкова тесни, че човек можел да се пресегне през отворения прозорец на дома си и да се здрависа с хората, живеещи отсреща. В други случаи, между двете стени на процепа имало много метри и дори километри разстояние. Именно тук нарцисианците започнали да развиват своите характерни и прочути в т’Т строителни навици — те опъвали диамантени кабели от стена до стена и плетяли красиви и сложно устроени паяжини. По-младите поколения нарцисианци предпочитали да живеят върху тези кабелни пасажи. Те се придвижвали от жица на жица, като балансирали върху плоскости или се изкатервали нагоре и се спускали по наклонените струни. По-късно хората започнали да изплитат гъсти мрежи и върху тези плетеници от кабели израствали цели градове. Скоро се появили десетки хиляди от тези общества-паяжини, които се разполагали между стените на каньона или в някои редки случаи — от един скален връх до друг.

Това са любопитни и твърде страховити места, тези кабелни градове. За типичния нарцисианец е въпрос на чест мрежата му да не бъде изплетена прекалено гъсто, така че винаги има зеещи дупки и големи хлабави участъци Опитните обитатели на кабела се придвижват из градовете със спираща дъха ловкост, но другите хора, естествено, падат. Обикновено разстоянието от тези несигурни, подобни на паяжини, орлови гнезда до дъното е много голямо, а водата там е студена, черна и постоянно се намира в сянка. Нещо повече, в продължение на хилядолетия плискащата се долу вода е излъскала стените до съвършена гладкост, така че е изключително трудно да се изкатериш нагоре. Тъмните води са обитавани от някакви създания, вегетиращи червеи, които достигат до големи дължини. Говори се, че те с радост поглъщат всичко, което цопне долу.

Някои от падналите хора се завръщат, по един или друг маршрут, спасени от приятели или благодарение на собствените си усилия. Но други не се завръщат, което само увеличава магията и постоянната възбуда от живота в тези общества-паяжини. Бих добавил, скъпи камъко, че по-голямата част от населението живее в по-конвенционални жилища — кухини, издълбани в стените или в самите скални върхове. След известно време животът в постоянна опасност става отегчителен и тогава можеш просто да се оттеглиш в някой от многобройните издълбани домове със свързани проходи и сложни вътрешни пространства.

Някои хора тук водят по-самотен живот. Те си издълбават дом, разположен високо в някоя от каменните кулички, пронизващи небето. По време на престоя си в този свят, аз посетих един такъв дом и той носеше атмосферата на древно отшелническо убежище. Хиляди стъпала бяха вдълбани в гръбнака на един скален връх с остри очертания и наклон. Те отвеждаха много високо, там където въздухът е толкова разреден, че на човек без дотТек като мен му е много трудно да диша. Там, в скалата беше издълбано едностайно обиталище с вход и широки прозорци от стъклопластмаса. Гледката беше прекрасна и грабваше дъха.

Скъпи камъко,

И така, аз слязох от орбиталното пространство на Нарцисус и прекарах няколко дни в един от градовете на платото, след което взех кола-птица до Ру-денеттер, един от по-големите градове в процепите 8 8 Глисѐ има редица синоними, които тук са преведени като „процеп“, „каньон“, „клисура“ или „шахта“. Нарцисианската дума за такива природни особености е Ру, която по-точно означава „път“ или „място за минаване, пасаж“. Обикновено Ае описва тези особености, използвайки думи с по-общо значение ( кравер, кавер, врале и т.н.). . Остани тук няколко дни , инструктира ме моето ИИ. После ще трябва да потърсиш един от гранитните върхове. Там има нещо, което ни е нужно .