Адам Робъртс - Камъкът

Точно тогава, естествено, аз не знаех нищо за тези неща, с изключение на момента, когато навлязох в плазмата на звездата. Знаех го, само защото ИИ-то ми го каза. Това ще ни отведе в самата звезда .

— Нищо не усещам, — казах аз. — Имам предвид, не усещам топлината.

Пяната е проектирана да бъде великолепен изолатор , каза ИИ-то. Няма да усетиш кой знае какво. Но, вярвай ми, там навън е доста горещо. Милиони градуси .

Бях обвит единствено от тъмнина, хлад и течението, което ме отнасяше, докато на сантиметри от кожата ми температурата беше достатъчно висока, за да ме изпари. Мисълта за това породи в гърдите ми особено сладостно усещане. Въпреки явната опасност, аз се чувствах сигурен като дете в утробата.

Скъпи камъко,

Когато си бил обвит в пяна, времето се изчислява трудно. Лишени от входяща информация, сетивата отначало се фиксират върху всяко възможно нещо — барабанните удари на сърцето, най-слабото движение на кръвта под кожата, след което започват да отслабват и да се изключват.

Аз се носех. Сигурен съм, че заспах.

Но тогава нещата се объркаха. Ама че самодоволство! Започна да ми става горещо и това много ме разтревожи. Предполагаше се, че пяната щеше ме пази.

Естествено температурният градиент беше екстремен. Изолацията на пяната е достатъчно добра, за да предпази човешкото тяло от невъобразимия студ на междузвездния вакуум, но студът е едно нещо, а топлината — друго. Освен това космическите пътешественици обикновено имат и вътрешна защита, пълно оборудване от нанотехнологични машини, вещи в опазването на човешкото тяло. Аз, обаче, я нямах.

— Топло ми е — измърморих аз, доколкото беше възможно да говоря с уста, натъпкана с пяна и въздух, който влизаше и излизаше от дробовете ми по тръба, без моя контрол. Но изопаченото звучене на думата беше без значение: ИИ-то можеше да прочете директно в мозъка ми какво се опитвах да кажа.

Знам , отговори ИИ-то. Не смяташ ли, че и аз го чувствам? Аз също съм с теб .

То звучеше ядосано, което ме изненада. Започнах да се чудя дали перспективата за смърт и унищожение плашеше и него така, както плашеше мен. В края на краищата, едно ИИ е повече от обикновен линеарен процесор. То оперира посредством също толкова сложен модел невронна система, какъвто е човешкият мозък, при това с много повече възможни връзки. Ние привикваме с нашите машини, скъпи камъко и забравяме, че някои от тях са нещо повече от машини: ИИ-тата, самата дотТек — например тя може да разрешава проблеми, има и адаптивни функции. Може би наномашините също са живи, също са разумни и също толкова се тревожат от перспективата за собствената си смърт, колкото всяко едно човешко същество.

Но сега нямаше дотТек машини, които да бъдат изложени на разрушение в случай, че пяната поддадеше и топлината навън ме погълнеше. Бях съвсем сам. Само аз и ИИ-то.

— Уплашено ли си? — смотолевих аз, с натъпкана и скована уста.

Всяко разумно същество , обяви гласът на ИИ-то, усеща известна тревога пред перспективата да престане да съществува . Това прозвуча твърде надуто. Освен това едва ли имаше за цел да ми вдъхне увереност.

— В такъв случай ние ще умрем ли? — попитах аз, този път изричайки въпроса наум.

Не е сигурно , каза ИИ-то. Не е сигурно. Чакай. Горещината непрекъснато растеше и аз се чувствах все по-дискомфортно. Умът ми започна да нервничи, препускайки през възможните сценарии. Пяната се разпукваше и кръговият поток ме носеше към сърцето на слънцето, а не към повърхността му. Бях обречен на смърт. ИИ-то не можеше да направи нищо. В мислите ми се надигна паника, но беше невъзможно да се боря, да ритам. Дори не можех да дишам по-бързо, както бих направил при нормални обстоятелства. Единствено сърцето ми заблъска по-тежко от обикновено, а очните ми ябълки се въртяха във всички посоки под затворените клепачи. Нищо не можеше да се направи и следователно нямаше смисъл да се терзая.

Всичко е наред , каза ИИ-то. От това, което мога да определя, ние преминахме през мехур разтопена лава. Във вътрешността на самото слънце. Една много гореща аномалия. Неприятно, за нещастие, но както изглежда, излязохме от другата страна. Температурата навън сега спада и ще бъдем добре. Ще престоим на повърхността за кратко и изригването, което ще се получи, ще ни катапултира в Космоса. Нашият единствен проблем, според мен, е в това, че пяната е толкова добър изолатор, че топлината вътре няма да се разсее.