Питакъс Лор - Силата на шестимата

— Добре ли си? — пита момичето.

Повдигам блузата си и поставям ръка върху раната.

— Само след секунда ще бъда.

Тя се навежда, за да избегне оръдеен заряд.

— Добре тогава. Ти кой номер си?

— Седем.

— Аз съм номер шест — казва тя и изчезва.

Леденината от пръстите ми се разпростира върху цялото ми тяло, но си давам сметка, че няма да успея да се излекувам напълно, преди прииждащата вълна от могадориански воини да е стигнала до мен. Претъркалям се в езерото и оставам под водата. Раната ми почти е заздравяла, когато излизам на повърхността.

Номер шест е застанала със сияещ меч върху един от бронираните джипове. Бие се едновременно с няколко воини: разчленява телата им; спира оръдейни залпове с острието; чрез телекинеза насочва реещо се високо над нея оръдие и то избухва сред десетки могадорианци по фланга. После запраща меча си в тълпата и пронизва наведнъж трима. Номер шест грабва огромното оръжие, монтирано върху джипа, и за секунди покосява десетки могадорианци.

Останали са някъде към двайсет-трийсет воини. И може би четири краула. Номер шест държи едната си ръка над главата, а с оръжието в другата стреля по джиповете покрай брега и унищожава всичките. Над планините се събират тъмни облаци, проблясват мълнии и се разбиват на земята близо до нея. Могадорианците за първи път показват страх и виждам как няколко от тях хвърлят оръдията си и хукват към гората.

— Излизайте от водата! — крещя, защото се страхувам да не падне мълния.

Елла изтегля Ектор до края на езерото, Крейтън ги следва.

Достигам брега близо до номер шест и грабвам две оръдия. Мъча се да запазя равновесие, докато натискам и двата спусъка и превръщам още воини в прах, унищожавам и два от краулите. Ранен воин, който се крие зад потрошен джип, хвърля граната в гърба на номер шест, но аз успявам да я взривя още във въздуха. Експлозията завърта номер шест и монтираното оръжие и след миг от ранения воин остава само пепел.

Не мога да откъсна очи от номер шест. Силата й е внушителна. Синият амулет подскача около врата й, когато тя с оръдието в едната си ръка покосява още и още воини. Завърта се наляво и разпорва един краул, после се завърта надясно и с мълния затрива още няколко могадорианци.

Долината е изпълнена със светлина и пушек. Влажна и обгорена. Оглеждам се наоколо и не мога да повярвам, че е въпрос на секунди победата да бъде наша. Крейтън дотичва до нас, аз му хвърлям едно от оръдията си, той веднага започва да убива воините, които се спасяват в гората. Ектор тича със сандъка ми и след малко двамата с Елла застават зад гърба ми. Кимвам към номер шест и се усмихвам на приятелите си. Мисля си, че най-лошото е минало; но в този момент Елла насочва поглед над главата ми и лицето й пребледнява.

— Пикени! — изкрещява тя.

Четири от рогатите чудовища търчат надолу по планинския склон с пълна скорост. Точно под тях номер шест е заета с няколкото останали воини и единия краул. Изкоренявам колкото се може повече ели и ги изстрелвам като ракети. Четири улучват водача им и той пада назад, като запречва пътя на останалите три, които тичат панически и го смачкват и убиват.

— Номер шест! — провиквам се аз.

Тя ме чува и аз й соча пикените, които с гръм и трясък се носят към долината. Завърта се с оръдието и отнася колената на чудовището вляво. То започва да се търкаля по-бързо, отколкото другите две могат да тичат, а номер шест скача от джипа малко преди мъртвият пикен да го сплеска с трясък.

Ние с Крейтън стреляме с оръдията си към останалите два пикена, но те се движат прекалено бързо, а щом стигат долината, се разделят. Облаците тътнат, когато номер шест се изправя и огромна мълния се разбива в единия от пикените, откъсвайки едната му ръка. Чудовището изревава и пада на колене, но бързо си възвръща равновесието и се хвърля напред, а от двете страни на тялото му блика кръв. Вторият пикен избягва огъня на Крейтън и атакува от другата страна. Всички побягваме към номер шест, но Ектор е много бавен със сандъка в ръце. Пикенът се приближава и преди да мога да помогна, едноръкото чудовище протяга ръка и сграбчва в юмрука си Ектор и сандъка.

— Не! — изпищявам. — Ектор!

Изпадам в шок и когато пикенът изхвърля безжизнения Ектор и сандъка ми в езерото, не използвам телекинезата си, за да им попреча да потънат.

Номер шест е убила другия пикен. Обръща се към нас и протяга двете си ръце към небето. Мълния отделя главата на чудовището от тялото му.