Робърт Силвърбърг - Тих нашепващ глас

Робъртсън вдигна очи, едновременно разсърден и изплашен до смърт, но в този миг две хладни ръце докоснаха раменете му. Непознатият кротко накара Робъртсън пак да легне на възглавницата. Робъртсън съзнаваше, че над него като две гроздови зърна светят в тъмнината очите на Морверад; малко след това на тавана сякаш експлодира бомба и Робъртсън загуби съзнание.

Дойде на себе си. Будилникът на нощната масичка показваше 4.23. Преди да припадне беше 4.20. Значи бяха изминали само две-три минути, но му се струваше, че всъщност бе минало много повече време. Главата му се пръскаше от болка.

— Ето така — говореше междувременно Морверад. — Най-простата взаимна връзка между причините и следствията. Лесно ще се оправи.

— Много се радвам — отвърна Робъртсън. — Свършихте ли с вашата квадратура?

— Разбира се, събрах всички нужни сведения. Възстанових липсващото звено във веригата.

— Великолепно — каза Робъртсън. — А сега изчезвай, дяволска илюзия и дай на човека…

— Вие сте се сдобили с вариостата на осемнадесети август тази година по местното изчисление на времето, в Лондон. Разделили сте се с него преди пет часа (оценката е приблизителна). Сега вариостатът е конфискуван, но е необходимо да се направи поправка в тъканта на времето от днес чак до осемнадесети август.

Морверад говореше с такава спокойна увереност, че косите ти да настръхнат. Робъртсън седна в леглото, обхвана коленете си с ръце и се заслуша, като чувствуваше как кръвта му изстива в жилите.

— Вариостатът е минал покрай един де хроникален интервал и е бил загубен в Ригфор в 7–68/8 по абсолютното време. Описал е извънпространствена крива, която го е върнала в континуума на девети август по местното изчисление. Попаднал е в оная част на Англия, която се нарича Корнуел, където е бил намерен от лице, незапознато с предназначението му. Намерилият го не е обърнал внимание на съветите на вариостата и го захвърлил върху купчина метални отпадъци. По пътя за претопяването вариостатът се загубил и е бил намерен от друго лице, също неосведомено за предназначението му; след като сменява няколко притежатели на шестнадесети август е бил донесен в Лондон, където попаднал у Алфред Сайкс — търговец на метални изделия. Сутринта на осемнадесети август Сайкс го е изложил за продан. Скоро след това вие сте се сдобили с вариостата по негов съвет. Във веригата от събития вие пръв сте послушали съвета на вариостата и затова всичките ви постъпки от онзи момент нататък до днес образуват безспорен и постоянно разширяващ се противотемпор, който трябва да се отрегулира. Следите ли мисълта ми?

— Не съвсем, — унесено каза Робъртсън. — Но се радвам, че всичко ще се уреди. Не бих искал разширяващият се противотемпор да остане неотрегулиран.

— Аха! В етично отношение вие сте съгласен! Значи, няма да има трудности и в морално!

— Кво? — попита Робъртсън, като мрачно си блъскаше главата какво ли е това противотемпор. Или, щом вече е тръгнало, дехроникален интервал.

— Във възторг съм от добрата ви воля за сътрудничество. Тя е тъй разбираема! Щом човекът е имал достатъчно ум да се възползува от функциите на интуитивния събирач на данни (а това е предназначението на вариостата) ще оцени и сериозните последици, свързани с по-нататъшното разширяване на противотемпора. Поздравявам ви за вашата проницателност и високо съзнание за дълг, мистър Робъртсън.

— Благодаря.

— Лесно ще се поправи пукнатината. Ще създам дехроникален интервал — управляем , забележете, не като онзи, в който пропадна вариостатът. Ще пренеса отначало вариостата, а после и вас по вселенския канал към момента на придобиването и ще ви помогна да се върнете в съответната фаза. С това трябва да се заемем незабавно, иначе противотемпорът ще се разширява.

Окончателно объркан Робъртсън се осмели да забележи:

— Според мен, това е една превъзходна мисъл.

Внезапно около леглото блесна пурпурно-виолетова светлина. Морверад се отдръпна извън пределите на силовото поле.

— Запомнете, мистър Робъртсън, вие сам трябва да оправите противотемпора, но аз няма да ви разреша да преминете точката на вселенската линия, докато грешката не бъде поправена. Всичко ли ви е ясно?

— Предполагам, искате…

Без предупреждение пурпурно-виолетовата светлина се измести към противоположния, червен, край на спектъра. После стаята изчезна.

— Чакайте! — закрещя Робъртсън. — Вие не ми обяснихте…

Яркочервената светлина замига и угасна. Робъртсън пак се озова в Лондон.