Робърт Силвърбърг - Тих нашепващ глас

— Извинявай, Пери, но навярно си имал кошмари. Помъчи се отново да заспиш, а утре вечер ще се видим в клуба и ще поразмислим. Лека нощ, Пери.

Той понечи да сложи слушалката. Гласът на Мерик прозвуча съвсем слабо:

— Брус, чакай! Не затваряй телефона! Брус!

Слушалката замръзна във въздуха.

— Брус, тук има някой! Брус! Брус!

Робъртсън чу внезапен вик, приглушен и далечен. Той се намръщи, изчака, пак допря слушалката до ухото си.

— Пери? Пери, какво става там?

В слушалката се чуваше сигналът на станцията.

Робъртсън се повдигна, седна, потърка очи и се прозя, разсънил се окончателно. Работата, изглежда, е много сериозна. С Пери Мерик нещо се е случило — кой знае какво. Робъртсън постави слушалката, запали нощната лампичка до главата си и набра номера на Мерик. Никой не отговори.

„Да извикам ли полицията? — размишляваше Робъртсън. — Това ще е най-логичната крачка.“

Измамният свят от вълшебни кутийки и пророчески предчувствия, в който живееше щастливо напоследък, изведнъж бе станал за него чужд и враждебен.

Той подържа слушалката още секунда-две, после я постави на вилката. Набра номер от една цифра. Сънената дежурна отвърна:

— Справки.

— Дайте ми, моля ви се…

— Излишно е — забеляза нечий ироничен, съвсем нереален глас. — Бъдете така добър да оставите устройството за свръзка на мястото. Ще поговорим.

Смаян Робъртсън остави слушалката. Някой стоеше пред леглото му. Човек (човек ли?) не по-висок от метър и половина, с кръгъл гол череп, с големи кръгли очи, незаобиколени от вежди и мигли, с плосък нос и широка неусмихваща се уста.

Уши нямаше. Кожата му светеше в полумрака на стаята с красив синкав цвят.

— Вие ли се именувате Брус Робъртсън?

— Да, но… слушайте, тук навсякъде има сигнализация срещу крадци. Да се вмъкне някой тук нощем е абсолютно невъзможно! Невъзможно!

Непознатият не обръщаше внимание на гнева на Робъртсън.

— Може ли да се седне тук? — учтиво запита той, като посочи креслото до леглото. Седна, без да дочака отговор. — Моля да се отнесете снизходително към това, че прекъснах вашето нощно отпочиване, добри ми господине. Но са допуснати грешки и е необходимо да се поправят.

— Грешки? Да се поправят? Вижте какво, приятелю, аз съм напълно трезвен и всичко това реално не съществува. Вие сте халюцинация. Аз имам кошмар. Не биваше да ям вечер омар и отгоре на това две пор…

— Имайте добрината да се убедите в реалността на моето съществувание — предложи непознатият.

— За реалност и дума не може да става. Сигнализацията срещу крадци…

— Уверявам ви, че съм напълно реален. Можете да ме наричате със звукосъчетанието Морверад. Аз съм от Бюрото за Поправки.

— Спрете! — прекъсна го Робъртсън. — Не знам кой сте и какво правите в моя апартамент, но по-добре се пръждосайте по същия начин, по който сте влезли, иначе…

Той не се доизказа. Непознатият извади от туниката си мъничък предмет и го постави на дланта си.

Робъртсън премижа, за да разгледа по-добре предмета в святкащата синкава кожа на непознатия.

— Чакайте — дрезгаво прошепна Робъртсън. — Тая вещ, дето я държите…

— Да, да! Тя е — Морверад му подаде предмета, който можеше да бъде или кутийката, продадена снощи на Мерик, или неин двойник.

— Да. Тя е. От къде сте я взели?

— Открих този вариостат в притежание на някой си Пери Мерик — обясни Морверад. — За да го намеря, трябваше да загубя няколко седмици.

— Какво направихте с Мерик?

— Нищо такова, което би имало дълготраен ефект — учтиво отвърна непознатият. — Длъжен бях да проследя пътя на вариостата във всички вихри. Стана ми ясно, че Мерик го притежава отскоро. Трябваше да приложа по отношение на Мерик квадратурата на Вайн, след което той ми откри, че е получил вариостата от вас. Дойдох незабавно при вас.

Квадратурата на Вайн. И блещукащите синкави човечета без уши. Всичко се замъгли пред очите на Робъртсън.

— Няма основание за страх — продължи Морверад. — Трябва само да се ликвидират последиците от това, че сте намерили случайно вариостата.

— Не се приближавайте — предупреди го Робъртсън, тъй като човечето бе станало от креслото и тръгнало към леглото. — Ще позвъня в полицията. Ще викам за помощ.

— Моля ви — с успокояващ тон прошепна Морверад. — Квадратурата ще трае само секунда. Отнася се всъщност до простия проблем на тригеминалното внушение. Отдавна се извършва без трапанация. И… не, не се съпротивлявайте. Почакайте, почакайте, добри ми господине.