Робърт Силвърбърг - Тих нашепващ глас

На Лондонското летище, когато Робъртсън пристигна там към единадесет и половина, имаше оглушителна врява. Всички приказваха само за вчерашната катастрофа.

Без да пророни дума, Робъртсън проследи как предават вещите му в багажното бюро. Показа документите си, заплати десет шилинга такса за излизане от страната и се качи в самолета.

Както Робъртсън и очакваше, рейсът мина без особени вълнения. Полетът продължи осем часа; щедро гощаваха Робъртсън, пътника от първа класа, с шампанско, черен хайвер и прочее деликатеси.

На летището пристигнаха в три часа след пладне нюйоркско време. Робъртсън мина митническия преглед без неприятности (цялата му контрабанда щеше да пристигне по други по-малко явни канали) и към три и половина се бе разположил в богато обзаведения си шестстаен апартамент в Манхатън, който гледаше към Ист-Ривър.

Той не беше суеверен, но през последните часове на живота му в Лондон малката плоска кутийка бе станала за него талисман, който му носеше щастие, и — по причини, които дори сам не съзнаваше, няколко дни подред слагаше кутийката в джоба си, когато излизаше от къщи.

На другия ден след завръщането му дойде известие от Лондон: Професор Лоран действително направил сензационно откритие, което даваше възможност евтино да се извлича злато от водата. На Лондонската борса цените на златните акции стремително паднали. Робъртсън бе продал своите тъкмо навреме.

На следващия ден някакво предчувствие и познатият шепот посъветваха Робъртсън да стои по-далеч от „Джакомо“ — първокласния ресторант в центъра на града, където искаше да се отбие. Робъртсън бе вече влязъл в салона. Но той се бе научил да уважава предчувствията. Усмихна се примирително на управителя, тръгна обратно към изхода и вечеря във френския ресторант отсреща. В последствие узна, че тази вечер осемдесет посетители на „Джакомо“ се отровили от някакъв недоброкачествен рибен сос.

В четвъртък у Робъртсън се появи импулс да купи живачни акции от „Амалгамейтед Текноложикъл“ — западнала компания. Рискува двадесет хиляди долара и получи акциите по 8¾. В петък компанията „Амалгамейтед“ обяви, че е получила крупна правителствена поръчка и че акционерите ги очакват значителни дивиденти. Новината смая Уолстрийт; след три дена Робъртсън продаде акциите си по 19¾, като спечели от операцията прилична сума.

Робъртсън не беше суеверен. Но от две седмици имаше такъв луд късмет, че не на шега се замисли. От време на време изваждаше плоската метална кутийка от джоба си, разглеждаше я, тръскаше я, опитваше се да я отвори. При почукване тя издаваше глух звук, но съвсем не можеше да се отвори, пък и Робъртсън не се стараеше особено. Той знаеше как да се отнася с кокошката, която му снася златни яйца.

В душата му вече не бе останала и сянка от съмнение. Кутийката му носи сполука. Гласовете, които от време на време чува, предчувствията, които го обземат — всичко това идва, колкото и да е невероятно, от плоската метална кутийка, за която бе заплатил половин крона на лондонския амбулантен търговец. Робъртсън не търсеше обяснения. Беше доволен и само жънеше плодовете на своята вяра в пророческите таланти на кутийката.

Вечер Брус Робъртсън имаше навик да се отбива в Муз-клуба. Това разкошно заведение на висшето общество му даваше възможност срещу луди пари да прекарва няколко часа сред онова блестящо общество, по което така безнадеждно копнееше на младини. Когато човек посръбва скъпи ликьори, изтегнат в плюшено кресло на фона на библиотечните лавици със събраните съчинения на класиците в позлатени подвързии, забравя за низкия си произход.

Робъртсън гаврътна чашката двадесетгодишен арманяк и сърдечно се усмихна на стюарда, който пак му наля коняк. После се обърна към Пери Мерик.

— Да, Пери, попаднал съм в някакъв стадий на луд късмет.

Мерик — дребосък с подпухнало лице, който имаше прекалено много пари и прекалено много разведени жени — изпи на един дъх шартрьоза си като някакво долнокачествено уиски.

— Аз те наблюдавам, Брус. Отначало оная история със смяната на рейса.

— Е, това е сляпа случайност — каза Робъртсън с пренебрежително лекомислие.

— После продажбата на златните акции точно преди да започне паниката. И авантюрата с живачните акции. А миналата седмица — акциите на фалиралата железопътна компания.

— Глупости, Мерик — забуботи от далечния ъгъл на стаята старият свадлив Лойд Декстър. Той свали вестника, който закриваше лицето му. — Не разбирате ли, че всички тия брътвежи за луд късмет и някакви магически действия са чиста измислица? Очевидно, Робъртсън внимателно изучава тенденциите на пазара и това е единственото разумно обяснение за финансовите му успехи.