Това е повече от научна грешка — това е обективна случайност. Има реално противоречие между растящите нужди на човечеството от знание и ограничената пропускателна способност на неговите информационни канали, т.е. на науката. Тъкмо то в края на краищата довежда до гибел далечната Радуга.
То е едно от онези противоречия, които възникват като извънредно трудно изпитание на историята, пораждат трагични безизходици и предричат нечуван подем след неговото преодоляване.
Глашатаи на величието на Разума, братята Стругацки са далеч от безгрижното идеализиране на дори разумно уреденото общество. Разумът върви по диалектически пътища — противоречиви, отричащи изминатия зигзаг и поради това често трагични.
В повестта „Трудно е да бъдеш бог“ се опровергава още един мит, породен от нашия век — митът за идилично-безгрижния контакт на човечеството с братята по разум във Вселената.
Да, изкачването на човечеството по стъпалата на историята — тъкмо това е контактът му с другите светове. Но колко сложен, колко дълбоко противоречив е този „миг“ от историята, когато пружината на закона на познанието се свива до краен предел.
Ето го прословутият контакт на световете: присмехулният и гордият дон Румата, пратеникът на Земята, е принуден да се крие под чуждо име по мръсните площади на Арканар, в гъсталака на Хълцащата гора, дон Румата Есторски, който е посветил живота си за спасяването на искриците разум от смразяващия мрак на нощта, в която потъва арканарската история.
На това трябва да се посвети цял живот. Подвиг в продължение на десетилетия, на векове — ето качва представлява контактът на Земята с Арканар. Това е сурово, често жестоко и трагично изпитание, защото това е битка за разума, срещу мрака, невежеството, фанатизма, ограничеността — чужда или своя.
Физиците от Радуга и „боговете“ от Арканар, всички герои на братя Стругацки, водят един и същ бой — в името на разума.
Вярата в могъщите сили на разума, в това, че той и само той може да изведе човечеството към светлината и безкрайността — това са позициите, от които фантастиката на Стругацки се сражава срещу капитулантския ирационализъм и изтънченото фарисейско мракобесие. Най-хубавите страници на техните книги са посветени на физиците и космонавтите, на споровете за живота в космоса и на загадките на природата. Сдържаната напрегнатост на човешката мисъл, страстното интелектуално търсене — ето истинския пълен живот, висшата радост на битието. Оттук звучи почти парадоксално в техните книги съчетанието на закачките, шеговитата буфонада, ироничната показна храброст със сериозните разговори за дълбоките жизнени проблеми.
Неудържимата страстна вяра в разума, тежестта на тази узряла мисъл събарят сюжетните сводове на повестта за Арканар. В нейния стремителен поток се раждат публицистични места: самите автори отстраняват дон Румата, разтварят вековете и епохите и тържествено — за всички времена — анатемосват гонителите на разума, предричат неумолимото им поражение, утвърждават мисълта за победата на хуманизма.
Вярата в разума… И наред с това възелът на всички проблеми в „Радуга“ и „Боговете“ е в противоречието на „разумното“ и „човечното“ решение. Проблемата на човешкия избор преминава на друга плоскост — това е спор за пътищата на историята.
Този на пръв поглед парадоксален обрат идва напълно от съвременността, от днешния ден. Това е нашето противоречиво преплитане на надежди и съмнения.
Сърцето на двуликия Янус бие в настоящето. Ситуациите на фантастиката принадлежат на измисленото бъдеще. Те са отместени — това изостря спора. Вече няма конфликт на личното с общото, на злото с доброто — той стои по-високо: на доброто с доброто. Най-мъчително сблъскване на истини. Епохата на най-високия разцвет на човечността и на най-дълбокото „осъзнаване на необходимостта“ разкрива и концентрира същността на спора. Но той е роден от настоящето.
Противоречията в тези книги отразяват противоречията на нашата епоха. Най-великата победа на разума над силите на ядрото — и безсмисленото безумие на Хирошима. Чудовищното, животински ирационално зло на Освиенцим — и трезвото, технически педантично пресмятане на подвижните газови камери и на крематориумите. И може би най-остро е противоречието между величествените петилетки и лагерите във Воркута, Колима, Норилск.
Това е пепелта на историята, която бие в сърцето на фантастиката.
Читать дальше