Аркадий Стругацки - Далечната планета

Дон Гуг най-сетне счупи подковата и захвърли половините й в ъгъла.

— Да, изтървахме положението — каза той. — А може да не е чак толкова страшно, Антон?

Румата само го погледна.

— Ти трябваше да очистиш дон Реба — каза изведнъж дон Кондор.

— Как да го „очистя“?

По лицето на дон Кондор пламнаха червени петна.

— Физически! — каза рязко той.

Румата седна.

— Тоест да го убия?

— Да! Да! Да!!! Да го убиеш! Да го отвлечеш! Да го премахнеш! Да го заточиш! Трябваше да действуваш. Не да се съветващ с двама глупаци, които нищо не разбираха от това, което ставаше.

— И аз нищо не разбирах.

— Ти поне чувствуваше.

Всички замълчаха.

— Нещо като Барканското клане ли беше? — попита полугласно дон Кондор, като гледаше встрани.

— Да, приблизително. Но по-организирано.

Дон Кондор прехапа устни.

— Сега късно ли е да го очистиш? — каза той.

— Безсмислено е — каза Румата. — Първо, ще го очистят и без нас, второ, това изобщо не е нужно. Той поне е в ръцете ми.

— По какъв начин?

— Той се страхува от мене. Струва му се, че зад мене има някаква сила. Дори ми предлагаше сътрудничеството си.

— Така ли? — измърмори дон Кондор. — Тогава няма смисъл.

Дон Гуг каза, малко заеквайки:

— Вие, другари, сериозно ли говорите?

— Какво именно? — попита дон Кондор.

— Ами всичко това?… Да го убиете, физически да го очистите… Да не сте полудели?

— Благородният дон е улучен в петата — каза тихичко Румата.

Дон Кондор каза натъртено:

— При извънредни обстоятелства са ефективни само извънредните мерки.

Дон Гуг, движейки устни, местеше поглед от единия към другия.

— В-вие… Вие знаете ли докъде ще стигнете така? — каза той. — В-вие разбирате ли докъде ще стигнете така, а?

— Успокой се, моля ти се — каза дон Кондор. — Нищо няма да се случи. И стига сме говорили засега за това. Какво ще правим с Ордена? Аз предлагам блокада на Арканарската област. Вашето мнение, другари? По-бързо, аз нямам време.

— Аз още нямам никакво мнение — възрази Румата. — А пък Пашка още по-малко. Трябва да се посъветваме с Базата. Трябва да се ориентираме. А след една седмица да се срещнем и да решим.

— Съгласен съм — каза дон Кондор и стана. — Да вървим.

Румата метна Будах на рамото си и излезе от къщата. Дон Кондор му светеше с фенерче. Те отидоха до вертолета и Румата сложи Будах на задната седалка. Тракайки с меча и заплитайки се в наметалото си, дон Кондор се покачи на седалката на водача.

— Ще ме закарате ли до дома? — попита Румата. — Искам най-сетне да се наспя.

— Ще те закарам — измърмори дон Кондор. — Само че по-бързо, моля ти се.

— Сега ще се върна — каза Румата и изтича към къщата.

Дон Гуг все още седеше до масата и втренчил поглед пред себе си, търкаше брадичката си. Отец Кабани стоеше до него и казваше:

— То винаги така става, приятелю. Гледаш да е колкото може по-добре, а пък излиза по-лошо…

Румата грабна мечовете и портупеите.

— Остани си със здраве, Пашка — каза той. — Не се огорчавай, просто ние всички сме изморени и нервирани.

Дон Гуг завъртя глава.

— Внимавай, Антон — каза той. — Ох, внимавай! Не говоря за чичо Саша, той е отдавна тук, няма ние да го учим на нови неща. Ама ти…

— Искам да спя, това е то — каза Румата. — Отец Кабани, ако обичате, вземете конете ми и ги отведете при барон Пампа. Тия дни ще отида при него.

Вън витлата меко забучаха. Румата махна с ръка и изскочи от къщата. В ярката светлина на фаровете на вертолета гъсталаците от гигантски папрати и белите стъбла на дърветата изглеждаха чудновати и страшни. Румата се покатери в кабината и тръшна вратата.

В кабината миришеше на озон, на органична тапицерия и на одеколон. Дон Кондор вдигна машината и я поведе уверено над арканарския път. Аз не бих могъл сега така, помисли си с лека завист Румата. Зад него мирно помляскваше в съня си старият Будах.

— Антон — каза дон Кондор, — аз-ъ-ъ… не бих искал да бъда нетактичен и не си мисли, че… ъ-ъ… се намесвам в личните ти работи.

— Слушам ви — каза Румата. Той веднага се сети за какво ще стане дума.

— Ние всички сме разузнавачи — каза дон Кондор. — И всичко, което ни е скъпо, трябва да бъде или далеч на Земята, или вътре в нас. За да не могат да ни го отнемат и да го пленят като заложник.

— За Кира ли говорите? — попита Румата.

— Да, моето момче. Ако всичко, което зная за дон Реба е истина, то не е лесно и е опасно да го държи човек в ръцете си. Разбираш ли какво искам да кажа…