Аркадий Стругацки - Далечната планета

— И какво смятате да правите? — попита Румата, като наведе очи.

— Както обикновено. Аз знам какво представлява Светият орден: няма да мине и година и арканарският народ ще излезе от дупките си с брадви — да се бие по улиците. Аз ще ги поведа, за да бият онези, които трябва, а не да се бият взаимно и всички наред.

— Ще имате ли нужда от пари? — попита Румата.

— Да, както обикновено. И от оръжие… — Той помълча, след това каза мазно: — Дон Румата, спомняте ли си колко бях огорчен, когато разбрах кой сте? Аз мразя поповете и ми е много мъчно, че техните лъжливи приказки излязоха истина. Но един беден бунтовник трябва да извлича полза от всички обстоятелства. Поповете казват, че боговете притежавали мълнии… Дон Румата, много ми трябват мълнии, за да разбивам крепостните стени.

Румата въздъхна дълбоко. След чудесното спасение с вертолета Арата поиска настойчиво обяснение. Румата се опита да разкаже за себе си, дори показа в нощното небе Слънцето — мъничка, едва видима звездичка. Но бунтовникът разбра само едно: проклетите попове имат право, зад небето наистина живеят богове, всеблаги и всемогъщи. И оттогава той свеждаше всеки разговор с Румата към едно: боже, щом като съществуваш, дай ми силата си, тъй като това е най-доброто, което можеш да направиш.

И всеки път Румата не отговаряше или обръщаше разговора на друга тема.

— Дон Румата — каза бунтовникът, — защо не искате да ни помогнете?

— Един момент — каза Румата. — Моля да ме извините, но бих искал да зная как сте влезли в къщи?

— Това не е важно. Никой освен мене не знае този път. Не отклонявайте разговора, дон Румата. Защо не искате да ни дадете вашата сила?

— Да не говорим за това.

— Не, ще говорим за това. Аз не съм ви викал. Аз никога никому не съм се молил. Вие сам дойдохте при мене. Или просто бяхте решили да се позабавлявате?

Трудно е да бъдеш бог, помисли си Румата. Той каза търпеливо:

— Няма да ме разберете. Двадесет пъти се опитвах да ви обясня, че не съм бог — и вие не повярвахте. И няма да разберете защо не мога да ви помогна с оръжие…

— Имате ли мълнии?

— Не мога да ви дам мълния.

— Това съм чувал вече двадесет пъти — каза Арата. — Сега искам да знам защо?

— Повтарям ви, няма да разберете.

— Опитайте се.

— Какво смятате да правите с мълниите?

— Ще изгоря позлатените негодници като дървеници, всички до един, целия им проклет род до дванайсето коляно. Ще изтрия от лицето на земята техните крепости. Ще изгоря армиите им и всички, които ще ги защищават и ще ги подкрепят. Можете да не се безпокоите — вашите мълнии ще служат само на доброто и когато на земята останат само освободените роби и се възцари мирът, ще ви върна мълниите и вече никога няма да ги искам.

Арата млъкна, като дишаше тежко. Лицето му потъмня от нахлулата кръв. Навярно той вече виждаше обхванатите от пламък херцогства и кралства и купчините обгорели тела сред развалините, и огромните армии на победителите, които крещят възторжено: „Свобода! Свобода!“

— Не — каза Румата. — Няма да ви дам мълнии. Това би било грешка. Помъчете се да ми повярвате, аз виждам по-далеч от вас… (Арата слушаше, оборил глава на гърдите си.) — Румата стисна пръсти. — Ще ви посоча само един довод. Той е нищожен в сравнение с главния, но затова пък вие ще го разберете. Вие сте издръжлив, славни Арата, но и вие сте смъртен; и ако вие загинете, част от мълниите ще преминат в други ръце, вече не толкова чисти, колкото вашите, страх ме е дори да си помисля тогава как може да свърши това…

Те дълго мълчаха. После Румата извади от едно сандъче кана есторско и храна и ги сложи пред госта. Без да вдига очи, Арата почна да чупи хляба и да пие вино. Румата изпитваше странно чувство на болезнена раздвоеност. Той знаеше, че има право, и въпреки това тази правота странно го унижаваше пред Арата. Арата явно го превъзхождаше в нещо и не само него, а всички, които неканени бяха дошли на тази планета и изпълнени с безсилно съжаление наблюдаваха страшния кипеж на нейния живот от разредените висини на безстрастните хипотези и на чуждия тук морал. И за пръв път Румата си помисли: не можеш нищо да получиш, без да изгубиш — ние сме безкрайно по-силни от Арата в нашето царство на доброто и безкрайно по-слаби от Арата в неговото царство на злото…

— Не е трябвало да слизате от небето — каза изведнъж Арата. — Върнете се у дома си. Вие само ни вредите.

— Това не е вярно — каза меко Румата. — Във всеки случай ние никому не вредим.