Освен ако, господин Кавалер, не сте се отказали от справедливата защита на нашата култура заради уважението към онзи Чичо Скрудж, отговарящ на името Негово Кралско Височество принц Ал Уалид, член на саудитското кралско семейство, и доколкото знам, Ваш съдружник в бизнеса. Но в такъв случай Ви напомням, даже натъртвам, че поне половината от саудитското кралско семейство е обвинявано от цялата преса, даже от всички секретни служби, в тайно финансиране на ислямския тероризъм. Напомням Ви, че някои членове на това семейство са свързани с „Рабита тръст": благотворителната организация, поставена от американското министерство на финансите в черния списък с финансовите донори на Бин Ладен, и за която самият Буш говори с възмущение. Напомням Ви, че много от тях имат пръст и във фондацията „Мувафак", друга благотворителна организация, която отново според американското финансово министерство превежда средства на Бин Ладен. Напомням Ви, че до ден днешен огромните капитали на Бин Ладен в Саудитска Арабия не са блокирани, а там Законът няма върховенство — командва кралското семейство. Напомням Ви, че преди двайсет години, когато палестинците ни избиваха по самолетите и на европейските летища, саудитското кралско семейство финансираше щедро Арафат. (Заяви ми го тогавашният министър на петрола Ахмед Ямани, освен това не беше тайна за никого.) Напомням Ви, че в Саудитска Арабия министерството на религията по волята на кралското семейство е поверено на най-екстремистки настроените фундаменталисти, тоест на онези, които са обучавали Бин Ладен. Напомням Ви, че това министерство се грижи за разпространението на фундаменталистките теории, финансира навсякъде по света ислямските университети, тоест джамиите, където младите мюсюлмани трябва единствено да наизустят 6236-те стиха на Корана. (Никаква история, никаква география, никаква философия, математика, физика или химия, никакви политически науки. Само онези 6236 стиха.) Напомням Ви, че студентите в джамиите биват вербувани да станат федаини или муджахидини, войници на Свещената война, и че тази операция (започнала преди двайсет години в Чечня) се провежда преди всичко на африканския континент. Сомалия, Кения и Судан са предпочитаните страни. Напомням Ви го, да, и подозрението, че Вие бихте се лишили от всяко нещо заради уважението към Вашия съдружник Чичо Скрудж ме дразни неописуемо. Направо побеснявам. Господин Кавалер, прав е онзи, който Ви напомня, че да управляваш една страна не е същото, като да ръководиш предприятие или да притежаваш футболен отбор. Вярно, за управлението на една страна всъщност се изискват качества, които Вашите многобройни предшественици никога не показаха, нито пък Вашите европейски колеги проявяват, но и сам Вие не разкрихте. Качествата, притежавани например от Клеменс Венцел Лотар — принц Метерних, Камило Бенсо, граф на Кавур, Бенджамин Дизраели, а в наши дни от Чърчил, Рузвелт и до известна степен от Дьо Гол. Последователност, престиж, познаване на настоящите и отминалите събития. Стил и класа в излишък. И накрая, кураж. Или специално за това последното изисквам твърде много?
Да, може би изисквам твърде много. Защото знаете ли, аз съм родена и израсла сред едно доста необикновено богатство: богатството да сме възпитавани като Боби и кмета Джулиани. А за да се изясня по-добре, ще кажа няколко думи за майка си. О, господин Кавалер, Вие нямате представа коя беше майка ми. Нямате представа на какво научи дъщерите си. (Бяхме само сестри. Никакви братя.) Когато през пролетта на 1944-та татко беше арестуван от нацифашистите, никой не знаеше къде са го отвели. В ежедневника на Флоренция пишеше само, че са го арестували, защото е бил престъпник, продал се на враговете. (Разбирай англо-американците.) Но мама каза: „Аз ще го открия". Тръгна да го търси от затвор на затвор, после във Вила Триете, централата на мъченията, и даже успя да се вмъкне в кабинета на началника. Някой си Марио Карита [43] Carita (ит.) — милосърдие, милост, пощада, човещина. — Бел. прев.
. Онзи признал, че да, татко е при него, и добавил с язвителен тон: „Госпожо, може да се облечете в черно. Утре сутрин в шест часа съпругът Ви ще бъде разстрелян на Партере. Ние не губим време с процеси". Знаете ли, винаги съм се питала как бих реагирала на нейно място. И отговорът винаги е бил: не знам. Но знам как е реагирала мама. Известно е. Останала за миг неподвижна, като поразена от гръм. После полека вдигнала дясната си ръка. Насочила показалеца си към Марио Карита и с непоколебим глас, говорейки му на „ти" сякаш е неин слуга, отчетливо произнесла: „Марио Карита, утре сутрин в шест аз ще направя това, което казваш. Ще се облека в черно. Но ако си раждан от жена, посъветвай майка си да направи същото. Защото твоят ден ще настъпи много скоро".
Читать дальше