Ориана Фалачи - Гневът и гордостта

И после, не ми харесва липсата на сериозност, която проявявате с лошия си навик да разказвате вицове. Мразя вицовете, божичко, колко мразя вицовете, и считам че един лидер, даже глава на правителство, не трябва да разказва вицове, тоест да прави политика с вицове. Господин кавалер, знаете ли какво означава думата политика? Знаете ли откъде идва? Идва от гръцкото ПОЛ1Т1КН и означава наука за държавата. Означава изкуството да управляваш, да ръководиш съдбата на една нация. Нима Ви се струва, че има нещо общо с вицовете?!? Когато дочуя вашите, страдам дори повече, отколкото страдам заради меденото гласче и хлъзгавите обрати в речта на антипатичния Ширак. Отчайвам се и си мисля: „Исусе! Нима този човек не разбира, че италианците са гласували за него от отчаяние, защото вече не понасяха предшествениците му, защото им беше омръзнало, даже дошло до гуша да бъдат вземани на подбив от тях? Не разбира ли, че би трябвало да запали свещ на Богородица, да се държи сериозно, да направи всичко, за да изглежда достоен за този рядък късмет, дошъл му изневиделица?!?". Накрая не ми харесват някои от съюзниците, избрани от Вас. Зелените ризи на аз-съм-ломбардец, който дори не знае кои са цветовете на трибагреника, и внучетата на онези, дето носеха черна риза. Те казват, че вече не са фашисти; кой знае, може би е вярно. Но аз не се доверявам на хора, идващи от комунистическата партия с думите, че вече не са комунисти, тогава как бих могла да имам доверие на онези, които идват от някоя неофашистка партия с уверението, че вече не са фашисти? А сега да преминем към главното.

Господин Кавалер, сигурно забелязвате, че аз не Ви натяквам за богатството. Не се присъединявам към хора на онези, които виждат в него най-голямата Ви вина. Съвсем не. Според мен да отричаш правото на някой богат човек да влезе в политиката е антидемократично, демагогско, противозаконно. В Италия също е и безкрайно глупаво. По този въпрос всъщност мисля както Алекос Панагулис — когато някой лидер или държавен глава беше богат, той казваше: „По-добре! Така няма да краде. Няма нужда да краде". Освен това толкова възхваляваните Кенеди също бяха и са скандално богати. Аз не Ви натяквам даже и факта, че притежавате три телевизионни канала, дори намирам тревогите на противниците Ви за смешни. Преди всичко защото това за Вас — чак неприлично и патетично благочестив — не представлява опасност. Фактът, че се опитвате да му подражавате, също. Не Ви натяквам и защото другото, толкова успешно и добре ръководено, Ви малтретира по такъв нахален начин, сякаш принадлежи не на Вас, а на партиите с имена от растителното царство. На противниците Ви. Във всеки случай Вашите опоненти до такава степен държат в ръцете си света на телевизионната и книжна информация, така безсрамно облъчват страната с тяхната сектантска пропаганда, че биха сторили добре, ако си мълчат по този въпрос. Не, не, вината, за която Ви упреквам, е друга. Четох, че макар и не толкова изтънчено и сполучливо, Вие сте ме изпреварили в защитата на западната култура. Но когато луксозните цикади Ви се нахвърлиха: расист-расист, се отметнахте. Говорихте или оставихте да говорят за „досадна грешка". Извинихте се смирено на Аллаховите синове. Преглътнахте обидата от техния отказ. Без да обелите дума, понесохте лицемерните укори на колегите Ви от Европа и плесницата на Блеър. С една дума, изплашихте се. А това не е добре. Уверявам Ви, че ако аз оглавявах правителството, щях да ги изям всичките с горчица и господин Блеър не би си позволил да каже онова, което каза на Вас. (Чувате ли ме, господин Блеър? Похвалих Ви и пак ще Ви похваля, че се изправихте срещу осамабинладеновците, както никой друг европейски лидер досега. Но ако играете на вече изтърканите игри дипломация и хитрост, ако разделяте осамабинладеновците от света, на който принадлежат, ако заявите, че нашата цивилизация е равна с онази, която налага чадора и бурката, но пък забранява да се изпие една чаша вино, тогава не сте по-добър от италианските луксозни цикади. Ако не защитавате културата ни, моята култура и Вашата култура, моят Леонардо да Винчи и Вашия Шекспир, ако не се застъпите за него, Вие самият сте луксозна цикада и ще Ви попитам: защо избирате моята Тоскана, моята Флоренция, моята Сиена, моята Пиза, моята Уфици, моето Тиренско море за летните си ваканции? Защо вместо това не изберете безлюдните пустини на Саудитска Арабия, запустелите скали на Афганистан. Имах лошо предчувствие, когато министър-председателят ми беше смъмрен от Вас. Предчувствие, че няма да стигнете много далеч с тази война, че ще се оттеглите веднага, щом тя вече не служи на политическите Ви интереси.) [42] Тъй като Тони Блеър никога не направи очакваното от мен през декември 2001-ва, публично му поисках извинение през март 2003-та. Това стана чрез една статия, написана от мен, за да споделя съмненията и безпокойствата си около войната в Ирак, а в същото време да изразя негодуванието си от фалшивите пацифисти, които, заслепени от своя антиамериканизъм, никога не казваха и дума против Саддам Хюсеин. Статията се появи на много езици и в много вестници, между тях и лондонския „Таймс". Това е откъсът, съдържащ извиненията: „Апропо: трябва да Ви помоля за извинение, господин Блеър. Нужно е, доколкото в книгата ми „Гневът и гордостта" бях несправедлива с Вас. Заблудена заради един Ваш изблик на любезност по адрес на ислямската култура, написах, че сте само една цикада сред цикадите и куражът Ви няма да е дълготраен, а когато вече няма да служи на политическата Ви кариера, ще забравите за него. Но Вие жертвате политическата си кариера заради собствените си убеждения. С безупречна последователност. Наистина съжалявам заради моите съмнения отпреди година и половина, оттеглям също и лошите думи, утежняващи несправедливостта: „Ако нашата култура има същата значимост като онази, налагаща носенето на бурка, защо прекарвате ваканциите си в моята Тоскана, а не в Саудитска Арабия или в Афганистан?". Затова сега Ви казвам: елате, когато пожелаете, господин Блеър. Моята Тоскана е и Ваша Тоскана, моят дом е и Ваш дом. My Tuscany is your Tuscany and my home is your home". — Бел. авт.