Джесика Таунсенд - Чудотворката Мориган Врана

— Така ли? — попита тя хладно.

— Не се сърди. — Той задъвка единия край на устната си с виновен вид. — Просто… ами, Франк подочул, че е днес, а нали го знаеш какъв е Франк? Само си търси поводи за празненства.

Юпитер…

— И… и всички в „Девкалион“ те обичат! — Гласът му се извиси с няколко тона над нормалното до безпрецедентни нива на мънкане. — Не мога да ги лиша от причина да честват рождението на тяхната най-любима Мориган Врана, нали?

— _ Юпитер_ !

— Знам, знам — въздъхна той и разпери ръце в знак на капитулация. — Ти спомена, че не искаш да се вдига шум. Не се тревожи, става ли? Франк обеща, че ще е малко празненство. Само персоналът, ти, аз и Джак. Ще духнеш свещите, ще ги изпеят „Честит рожден ден“… — Мориган изстена: само при мисълта за това смутена руменина плъзна нагоре по врата чак до връхчетата на ушите й. — … ще хапнем торта и това е. Всичко ще свърши, до следващата година.

Мориган се втренчи свирепо в него.

— Малко празненство? Обещаваш ли?

— Кълна ти се. — Юпитер сложи тържествено ръка на сърцето си. — Казах на Франк да озапти амбициите си, после да ги озапти още малко и да продължи да ги озаптява, докато не стигнат до ниво, което смята за печално ниско, а после да ги озапти още десетократно.

— Да, но той послуша ли те?

Покровителят й се намръщи; изглеждаше силно засегнат.

— Виж, знам, че съм си готин лежерен непукист и така нататък… — Мориган повдигна недоверчиво вежда, — … но ще се увериш, че служителите ми все пак ме уважават. Франк знае кой е шефът, Мог. Знае кой му подписва чека със заплатата. Довери ми се. Щом му кажа да направи малко празненство, той ще…

Юпитер млъкна и ченето му увисна, щом свиха по Чудно авеню, където се извисяваше огромната, лъскава фасада на хотел „Девкалион“, дом на Мориган и покровителя й… и който Франк, вампирът джудже, велик организатор на партита, явно бе украсил за случая.

„Девкалион“ бе окичен с милиони розови като фламинго лампички, които озаряваха нощта и вероятно, помисли си Мориган, можеха да се видят дори от космоса.

— … прекали безумно? — довърши тя вместо Юпитер, който бе загубил дар слово.

На стълбището пред „Девкалион“ стояха не само персоналът, а изглежда и всеки гост на хотела, плюс някои самопоканили се случайни минувачи. Лицата им грееха от въодушевление, а между тях се издигаше пищна девететажна торта с розова глазура, която според Мориган бе по-подходяща за кралска сватба, отколкото за дванайсети рожден ден. Един духов оркестър бе разположен край фонтана и по сигнал на Франк засвири весел празничен марш тъкмо когато Мориган и Юпитер се приближиха. Над цялата тази сцена бе опънат грамаден транспарант, простиращ се от единия до другия край на покрива. На него с големи лъскави букви пишеше:

— ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН! — изрева тълпата от персонал и гости.

Франк посочи към племенника на Юпитер, Джак, който запали сноп фойерверки и те засвистяха във въздуха, засипвайки всичко със звезден прашец.

Госпожа Чанда Кали, прочутото сопрано и Командир на ордена на горските сплетници, поде много драматична версия на песента Честит рожден ден“ (с което моментално привлече три червеношийки, язовец и семейство катерички, които се струпаха в краката й, гледайки я с обожание).

Чарли, шофьор и транспортен управител на „Девкалион“, бе вчесал и нагиздил едно от понитата си, което чакаше да въведе рожденичката в хотела.

Портиерът Кеджъри и камериерката Марта стояха с отрупани с подаръци ръце и грееха от щастие.

А Фенестра, великанската суперкотка и глава на домакинството, се възползва от суматохата, за да загребе скришом пълна лапа от розовата глазура.

Юпитер хвърли неспокоен кос поглед на Мориган.

— Да, хм… да си поговоря ли насаме с нашия Главен купонджия?

Мориган поклати глава, мъчейки се — неуспешно — да овладее усмивката, която извиваше ъгълчетата на устата й. Усещаше топло слънчево сияние точно в средата на гърдите си, сякаш някаква котка се бе свила там и мъркаше доволно. Никога досега не й бяха устройвали празненство за рождения ден.

Всъщност Франк бе свестен тип.

По-късно същата вечер, възхитително преяла с торта и изтощена от безкрайните благопожелания на стотиците гости на тържеството, Мориган се вмъкна в пашкуленото гнезденце от пухкави одеяла, в което се бе превърнало тази нощ леглото й (явно знаеше, че е прекарала ужасно дълъг ден). Заспа почти в мига, щом главата й докосна възглавницата.