Дейвид Лендър - Ваксината

Усети една от онези странни болки зад очите, които го пронизваха, когато нещата вървяха на прецакване. По-малко от минута след като ченгето влезе в сградата, той видя на ъгъла на 79-а улица тип, който според описанието приличаше на Магуайър. Погледна надолу към снимката, която държеше в скута си. Беше Магуайър — нямаше никакво съмнение в това. Мамка му, бяха му казали, че мъжът е едър, но той беше висок поне метър и деветдесет, с широки рамене и сигурно як като бик. Мъжага, който имаше вид, че може да понесе дясната тупалка на Мохамед Али и да продължи, без да трепне. Магуайър крачеше със забит в земята поглед, пъхнал ръце в джобовете — личеше целеустременост в движенията му — и напредваше бързо.

Старк почувства прилива на адреналин. Дигай си задника. Скъси времето. Бързо. Давай, давай, давай. Той отвори рязко вратата на колата, пресече улицата в ритъм с крачките на мъжа, след това ускори още ход. Дръпна ципа на якето си, докато минаваше край патрулката, бръкна вътре и стисна ръкохватката на ножа, който беше пъхнат под пистолета в нагръдния кобур. Щом Магуайър стигна до входната врата, Старк беше само на няколко крачки от него. Усещаше познатото барабанене на пулса в ушите, сухотата в устата си и как неволно стиска зъби. Ето сега.

Когато Старк влезе, Магуайър вече беше на третото стъпало, а краката му трополяха така, сякаш беше Франкенщайн. Щом стигна до него, Старк погледна към горния край на стълбището. Нямаше жива душа. Той измъкна ножа и го заби чисто чак до ръкохватката в бъбрека на Магуайър.

Мъжът нададе вой като булмастиф и посегна към гърба си. Старк издърпа ножа за още един удар, видя кръвта по острието и почувства тръпката. Тогава Магуайър се обърна, за да се изправи с лице срещу него, както винаги го правеха, и Старк можа да нанесе смъртоносния удар точно под слънчевия сплит. Обаче този тип беше едър и силен. Старк твърде късно видя лявото кроше, което летеше към главата му. Ножът попадна на кост точно в мига, в който ударът на Магуайър улучи ченето му. Старк изгуби съзнание вероятно за част от секундата, защото, когато светлините светнаха отново, се оказа, че стиска перилото, опрян с гръб на стената, но още на крака, докато Магуайър трополеше нагоре по стълбището. Изправи се и забърза след него, мушна ножа обратно в кобура, стисна рюгера със заглушител и го измъкна от якето си. Когато Магуайър стигна до площадката и зави наляво, Старк беше само на около шест крачки след него.

Стивънс чу някой да трополи нагоре по стълбите като бивол, после крясък като от ранено животно, последван от шум на боричкане, и накрая топуркането на вероятно двама души нагоре по стълбите. Видя един тип да стига до стълбищната площадка, който се наведе да влезе в първия офис, извиси се над някаква жена и я бутна настрана. След това по стълбите се качи друг тип с — майчице божия! — някакво пушкало с размерите на револвера на Мръсния Хари в ръката. Стивънс инстинктивно разкопча кобура и стисна служебния си револвер. Докато правеше това, типът с пистолета вдигна ръка и заби куршум право в гърба на едрия мъжага, а той се строполи като отсечено дърво точно пред жената. Стивънс вече беше заел стрелкова позиция с едното коляно на пода и стискаше служебния „Смит & Уесън“, а в това време мъжът с пистолета се наведе и започна да бърка в джоба на едрия мъж.

Нямам чиста стрелкова линия. Жената пречеше.

— Стой, не мърдай! — изкрещя Стивънс.

Типът изви очи назад и стреля без някакво забележимо движение. Стивънс усети как хълбокът му се взриви от болка и се озова по гръб, гледайки онзи тип от долу нагоре, който сега се обърна и насочи пистолета срещу него. Ръката на Стивънс беше протегната и той пусна един куршум наслуки над главата на мъжа. Когато онзи се приведе, Стивънс се претърколи по корем и натисна спусъка един, два, три, четири пъти, което принуди мъжа да се хвърли надолу по стълбите, за да се скрие. Стивънс отпусна глава на пода и всичко потъна в мрак.

Старк успя да се спре едва на половината път надолу по стълбите, изправи се и се втурна надолу по оставащите стъпала. Излезе от вратата притиснал рюгера до страната си и когато пое надолу по „Бродуей“, видя другото ченге да си седи в патрулката. Как, по дяволите, не беше чул изстрелите? Трябва да е глух. Старк пъхна пистолета обратно в кобура обърнат към една витрина, за да прикрие движенията си. Дръпна ципа на якето си и пое към 79-а улица. Беше зарязал тауруса от другата страна на улицата. Вътре остана снимката на Магуайър, което беше тъпо, но на кого му дремеше? Ченгетата така или иначе щяха да разберат, че това е мокра поръчка. Сърцето на Старк още блъскаше в гърдите му, когато се озова на 72-ра улица и помаха на едно такси. Вече вътре, извади носна кърпа и избърса кръвта на Магуайър от ръкавиците си. Чисто премахване — в това не можеше да има съмнение. Обаче клиентът щеше да се ядоса, че не бе успял да пребърка джобовете му и дори да провери дали не е предал нещо на момичето. Освен това тя беше успяла да го види много ясно. Щеше да се наложи да се покрие заради това. Случилото се с ченгето беше нещастно стечение на обстоятелствата. Ако оцелее, може би и то ще успее да го идентифицира. Ако не оживее, това ще предизвика ненужна жега, която може да го принуди да мине в нелегалност и известно време да не работи поне в Щатите. Общо взето, бъркотия. Не можеше да се каже, че това бе добре свършена работа.