Дейвид Лендър - Ваксината

Отново се зачуди какви са му плановете и защо беше толкова тайнствен за тази среща. Сигурно беше нещо важно. Поне за Магуайър. От седмици му се обаждаше и го придумваше за интервю заради новия си документален филм за аутизма, върху който току-що беше почнала работа. Към Магуайър я беше насочил неговият приятел Джон Маклоски, фармацевтичният лаборант от „Келердорн“, който беше изиграл ролята на разобличител за обезболяващото на същата фирма — „Мириъд“, след като пациенти, които го използваха, започнаха да измират от сърдечен удар. Интервюто на Дени с Маклоски, публикувано в „Кръстоносец“, след като той се беше обърнал към обществеността, по някакъв начин успя да хвърли светлина по въпроса. В резултат потекоха дарения за доктор Орловски, за да може да финансира документалните филми, които продуцираше, включително нейния „Дрогирането на нашите деца“.

Може би Магуайър също искаше да си излее душата. Дени ускори крачка. Мобилният й телефон започна да звъни и тя затаи дъх, когато на екрана видя номера на майка си. Татко! Как можа да забрави?

— Здрасти, мамо! Как сте?

— Добре. — Последва малка пауза. — Нали знаеш какъв ден е днес?

Дени автоматично направи сметка. Беше на двайсет и две. Седем години.

— Разбира се. — Тя спря и заслони телефона с ръка, сякаш не искаше минувачите да я чуват. — Всяка година на този ден мисля постоянно за него. Понякога ми се струва… — Гласът й заглъхна.

— С всяка изминала година ми липсва все повече — каза майка й. Гласът й беше овладян, сякаш се беше стегнала, за да издържи целия ден.

— Кога е поменът?

— В един.

Дени не отговори веднага.

— Тази година не мога да дойда.

— Зная, скъпа. Просто исках да те чуя. Знаех, че няма да дойдеш. Вчера си имала голям ден. Поздравления. Сигурна съм, че много хора ще искат да говорят с теб.

— Не е заради това. Просто съм задръстена с обичайните дела. Ще запалиш ли една свещ от мен?

— Разбира се. Ще се чуем по-късно. Гейб добре ли е?

— Много е добре. Може би ще излезем през почивните дни. Как е Джек?

— Все същото. Нямаше го през по-голямата част от нощта и не можа да стане за работа.

— В края на седмицата ще намина — каза Дени. После затвориха.

Тя продължи да крачи, но се чувстваше виновна. Лайза и Джордж живееха доста далеч, така че никога не успяваха за помена на татко. А Джек беше друсан през по-голямата част от времето, така че майка й пак беше сама дори и той да отиде с нея. Майка й можеше да разчита поне на нея. Или само така си мислеше. Втора година подред Дени щеше да пропусне помена за баща си. Беше й болно. Особено когато знаеше каква вярваща католичка е майка й, колко много искаше Дени да преживява вярата така, както го прави тя. Дени въздъхна и продължи да крачи, казвайки си, че трябва да се реваншира на майка си, защото се чувстваше недостойна.

Стигна входа на кабинета на доктор Орловски на 79-а улица и „Бродуей“. Когато влезе в чакалнята, вече имаше половин дузина пациенти. Спря се, за да махне на Карла, която седеше зад бюрото в приемната, а тя я поздрави с „честито“. Дени кимна и се усмихна, а после пое по двайсетте стръмни стъпала, които водеха към нейния офис. Когато най-сетне стигна горе, както винаги се размисли. Какво щях да правя без доктор О.? Това беше най-добрата работа, която беше имала. Дори като оставим настрана, че преди година спаси Гейб от Службата за закрила на децата — нюйоркския еквивалент на Отдела за младежта и семейните услуги в Ню Джърси. Хомеопатичните лекарства и детоксикацията на доктор О. бяха прочистили тялото на Гейб от оловото и другите отрови, които, настояваше той, бяха внесени чрез ваксините. Освен това, като доктор по медицина, издаде удостоверение, че ХРДВ на Гейб е „излекуван“. Това извади детето от списъка на Службата за закрила на децата и задължителното тъпчене с лекарства срещу ХРДВ, за да може да посещава държавно училище. Тази година беше събрала достатъчно, за да го запише в „Мърсър“.

А сега ръководеше немедицинската страна на малката империя, както доктор О. шеговито я наричаше. Но това съвсем не беше шега. Ставаше дума за процъфтяваща интернет търговия с екологични витамини, дивидита и книги, свързани със здравето, и продукти за здравословен начин на живот като сокоизстисквачки и водни филтри. По-голямата част от печалбите отиваха за финансиране на истинската страст на доктор О. — документалните филми по здравословни въпроси, които Дени продуцираше и режисираше — единственото нещо, разбира се, с изключение на Гейб, което сутрин я караше да става от леглото.

Читать дальше