Дейвид Лендър - Ваксината

— Точно за това водим този разговор — обясни Медсън. — Ще организираш това и ще стартираш през май. Така ще можеш сериозно да вдигнеш продажбите през второто тримесечие. Всички тези доставки на ваксина за аптеки, лекарски кабинети, клиники и болници вдигат оборота. С двайсет до двайсет и пет цента на акция — огромни пари.

Стайлс, финансовият директор, повдигна вежда, когато Медсън каза „двайсет до двайсет и пет цента на акция“, но не каза нищо.

Съливан гледаше Медсън с празен поглед, сякаш нямаше представа за какво говори.

Медсън продължи:

— Виж, знам, че по образование си химик, но в момента ръководиш най-големия бизнес с ваксини в сектора. Трябва да промениш напълно мисленето си. Това, което продаваш, не е много по-различно от шиткането на дезодоранти или шоколадови блокчета. Ако е дезодорант, трябва да накараш хората да се страхуват от своята смрад. При блокчето шоколад трябва да ги накараш да си мислят, че лошият човек може да се промени, след като си хапне шоколадче.

— Но ние продаваме здраве. Превенция на болести.

— Точно така. Ами продавай го. Ако трябва, хвани ги за гушите. Използвай страх, морална принуда — всичко каквото трябва. Например: „Искаш деветдесетгодишната ти майка да умре от пневмония, защото си прекалено стиснат, за да я заведеш в «Уолгрийн» да й сложат противогрипна ваксина за двайсет и пет долара“?

— Цената не е причина за съпротивата, а това, че сме извън сезона. Никой не си прави противогрипна ваксинация или пък срещу пневмония през пролетта.

— Ами тогава ги попитай дали искат майките им да се задушат от течността в дробовете си през май, защото са прекалено тъпи, за да разберат, че пневмонията не знае, че не е септември. Нито грипът. На вирусите не им пука за календара. Те убиват през цялата година. Точно това трябва да им продадеш.

Съливан се мръщеше.

— Малко преувеличаваш, а, Гроувър? — подхвърли Стайлс.

— Не приемайте всичко буквално — отговори Медсън. — Не ви пиша сценарий, но това е подсъзнателното послание, което трябва да предадете. Ние сме производител на ваксини номер едно в страната, най-важната компания в Националната програма за имунизация. Националната агенция за контрол и предотвратяване на заболяванията, Националният здравен институт, Федералната агенция по лекарствата очакват от нас да поемем водачеството и да покажем на останалите фармацевтични компании как се работи. Гари, съзнавам, че не си по маркетинга, но аз те назначих на тази работа и ще трябва да увеличиш яко темпото.

Съливан гледаше объркано.

— Справям се с работата си, Гроувър. Смятах, че става дума за отчет на напредъка, а не за пълномащабна стратегия.

— Тогава научи нещо от тази среща. Не мога да си позволя… ние не можем да си позволим да вършим нещата стъпка по стъпка. Вече е април, а сме обещали на правителството да разгърнем тази кампания за ваксиниране през май. Така че залавяй се здраво.

Стефани Дунън, личната секретарка на Медсън, отвори вратата, през която се влизаше от кабинета му в неговата конферентна зала, и вдигна във въздуха една бележка.

— Продължавай — каза той на Съливан. — Обади ми се, когато можеш да ни осигуриш постепенно нарастване до двайсет и пет цента на акция през второто тримесечие. Ако не те чуя до седмица, ще предположа, че не можеш да го направиш, и ще намеря някого, който може. — Медсън стана и тръгна към отворената врата. Погледна бележката, която му подаде Стефани, влезе в кабинета си и вдигна телефонната слушалка.

— Здрасти, моето момиче. Какво има?

— Здрасти, тате. Имам нужда от съвет.

Пак тая сватба. Защо майката на булката не се погрижи за тези незначителни подробности? Той вдигна рамене. Защото Реджина е момиче от филаделфийската аристокрация и прекарва цялото си време в благотворителните си организации.

— Разбира се. Какво става?

— Мама казва, че сватбената торта не бива да бъде по-висока от Джефри, защото иначе ще изглежда нисък на снимките.

На Медсън му се прииска да каже: „Джефри си е нисък“, но се сдържа. Не искаше да разстрои Лорън и знаеше, че би било несправедливо към Джефри, вероятно защото никой не беше достатъчно добър за неговото малко момиченце. Тя беше най-хубавото нещо, което бе направил в живота си, а той беше правил доста неща.

— Майка ти винаги обмисля нещата. Нали не искаш нещо да отвлича вниманието от теб и роклята ти — двете звезди на празненството?

— Благодаря ти, тате. Съжалявам, че те откъснах от работата ти.