Дейвид Лендър - Ваксината

Нейните колеги, Ричард Камински, Джейсън Уейт и Сет Уейнстейн, стояха и разговаряха до склада за витамини на доктор О., когато Дени се добра до върха. Ричард започна да ръкопляска и останалите се присъединиха към него. Тя се спря, свита от неудобство, но тайно се наслаждаваше на признанието. Те се приближиха и я поздравиха с прегръдки.

— Знаех си, че ще успееш — обяви Ричард.

— Точно така — допълни Ралф.

Към тях се присъединиха още пет-шест души, сред които и Кейтлин Дрейк — нейната редакторка. Постепенно Дени беше обхваната от странно усещане за дискомфорт. Спомни си как снощи се спихна под светлините на прожекторите, когато след награждаването я помолиха да каже няколко думи. Помисли си, че колегите й ще я сметнат недостойна за похвалите, след като я бяха видели скована от паника. Прииска й се да разкаже накратко как е направила филм, който описва нейната и на хиляди други майки история, но се оказа неспособна да заекне повече от „Благодаря ви!“ под погледите на над две хиляди души.

Трябваха й още десет минути, за да успее да стигне до бюрото си. Включи компютъра и започна да преглежда имейлите. Днес бяха осемдесет и четири . Уф. Както обикновено: майки без пари, но с болни деца, които отчаяно искаха да се срещнат с доктор О. Много от тях тя съветваше за витамини и лекове. Няколко бяха като Дженифър Кокс: майка с дете аутист, която Дени беше интервюирала за новия си документален филм: жената имаше нужда да се изповяда на някого, който я разбира, да се разтовари, за да не полудее. Накрая прочете и десетина поздравления. След това прегледа гласовата поща. Трийсет и шест съобщения. Твърде подобни на електронните писма. Едното беше от Джеймс. Първо я поздравяваше, след това ставаше прочувствен, съветвайки я да не пропилява пет години. Когато наближи края на гласовите съобщения, чу отново гласа му, но не изпита нищо. По-скоро досада или гняв и го изтри, без да изслуша какво казва. Сигурно се въртеше около любимата му тема: обвързването. След като свърши с гласовата поща, се зае със своя блог: вчера имаше около 3478 влизания в страницата — 50% повече от обичайното. Тя набързо нахвърли пост с благодарности към своите поддръжници и ги прикани да продължат да разпространяват посланието на „Дрогирането на нашите деца“. Погледна колко е часът — 8:58 — и се облегна удобно на стола, за да чака идването на доктор Магуайър.

Стивънс чакаше, докато неговият партньор Търнбул паркира тяхната черно-бяла патрулка успоредно на другите коли край бордюра пред офиса на лекаря.

— Шварценегер, не се бави дълго — напомни Търнбул.

— Как става така, че се налага да ти слушам глупостите всеки път, когато реша да си купя витамини?

— Глей да не гепиш някоя настинка, любовнико!

Стивънс отвори вратата.

— Само пет минути, глупако!

— Още пет минути за мошениците, които дебнат нашите безобидни граждани.

Стивънс слезе от колата, но не му остана длъжен:

— По-малко време, отколкото трябва на теб, за да натъпчеш дебелия си задник с мазни картофки в „Бъргър Хевън“, от които само ти скача холестеролът. — Той тресна вратата на колата и закрачи към кабинета на доктор Орловски. На края на стръмното стълбище зави надясно и се нареди на опашката от трима клиенти пред вратата с шубер, вдигнат нагоре, откъдето се продаваха витамините.

Хънтър Старк седеше зад волана на един „Форд Таурус“ по диагонал срещу кабинета на доктор Орловски — място, което беше избрал в 6:30 сутринта, за да е сигурен, че ще бъде разположен както трябва. Той потърка ръце, възхищавайки се на направените по поръчка ръкавици от агнешка напа. Те бяха съществена част от професионалния му инструментариум, не по-малко важни от неговия „Рюгер“. Обхващаха добре ръцете му и бяха толкова леки — все едно нищо не носиш. Вървяха по 500 долара чифтът в магазина на Доминик Пиеротучи в Генуа, а това беше направо без пари.

Старк огледа улицата пред кабинета на доктор Орловски. Беше напрегнат. Такива удари бяха трудни дори в слаборискови райони, но тази глупост в последния момент не му позволи да планира, да избере място и изкусен начин на действие. Да, но точно за това му плащаха големите пачки — да се оправя при подобни обстоятелства и да поема риска.

Момичето беше влязло към 8:15, затова той погледна отново часовника — сега беше минута преди девет. Тогава видя патрулката да спира пред кабинета. Единият от униформените слезе и влезе в кабинета на Орловски. Кофти работа. Нещата щяха да се усложнят, ако Магуайър се появи, а ченгето още е вътре.