Джон Гришам - Теодор Буун. Активист

Накрая спря на предаване, озаглавено «Стратънбърг днес» — зле скалъпен обзор на горещите новини от града, ако изобщо имаше горещи новини. Обикновено нямаше. Гласът на репортера зад кадър оповести: «Губернатор Уофлър посети града днес, за да оповести нов окончателен план за строителството на обходния път през Ред Крийк, тринайсеткилометрово трасе, което ще струва двеста милиона долара и се обсъжда разпалено от много години. Губернатор Уофлър се срещна с местни бизнесмени и държавни служители, които настояват за проекта. Той съобщи, че е разпоредил на секретаря си по транспорта да превърне обходния път в приоритет и да отдели достатъчно средства за изграждането му». Камерата се отдръпна за по-широк кадър на губернатора, който говореше по микрофон, а зад него стояха сериозни мъже в костюми.

— Не мога да повярвам — възкликна госпожа Буун.

— Какво е обходен път? — попита Тео.

— В конкретния случай път, който не води доникъде, ще струва най-малко двеста милиона долара и ще спести на шофьорите на камиони около пет минути през Стратънбърг — обясни майка му.

— Освен това е много нужен четирилентов път, който ще намали задръстванията по Батъл Стрийт.

— И е безсмислен, разточителен проект. Преди пет години група консервативни данъкоплатци, един от твоите хора, Уудс, го нарече третото по мащаби прахосничество на парите на данъкоплатците в цялата държава.

— А изследване на Търговската камара установи, че задръстванията на Батъл Стрийт са толкова големи, че възпират растежа и развитието — възрази господин Буун.

— Двеста милиона долара за пет минути по-кратко пътуване. Невероятно! — възкликна госпожа Буун.

— Не може да възпираш прогреса — заяви господин Буун.

Възцари се напрегната тишина и Тео успя да вметне:

— Съжалявам, че попитах.

Известно време слушаха губернатора и се хранеха мълчаливо. После на подиума застана местен щатски сенатор и започна да бръщолеви колко ще се подобри животът в града и окръга след строителството на новия обходен път. Не беше много впечатляващ — нисък, червендалест, пълничък, едва напъхан в зле ушит костюм — и след като го слуша да дърдори няколко минути, госпожа Буун отбеляза:

— Ти гласува за този палячо.

Господин Буун доби виновно изражение и не отрече обвинението.

— Наистина ли, татко? — попита Тео почти невярващо, сякаш искаше да каже: «Как е възможно изобщо някой да гласува за такъв смешник?».

— Гласувах — призна най-сетне баща му.

На тринайсет Тео Буун проявяваше само мимолетен интерес към политиката. Много от нещата, които гледаше по телевизията, го убеждаваха да стои далече от нея. Знаеше, че майка му е по-либерална, а баща му — по-консервативен, но неведнъж ги беше чувал да твърдят, че просто са «умерени», някъде по средата. Тео ги беше чувал да обсъждат помежду си и установи, че не е проста работа да бъдеш умерен. За щастие, родителите му проявяваха благоразумието да не спорят за политика пред Тео. Те по принцип рядко спореха за нещо, поне не в негово присъствие.

Тео попита невинно:

— Откъде са дошли тези двеста милиона долара?

— Предимно от щата, но част от парите са от града и от окръга — обясни баща му.

— Но ако градската управа орязва бюджети наляво и надясно, ако отменя учебни предмети и уволнява полицаи и портиери, как така харчат пари за този обходен път?

Майка му се засмя и възкликна:

— Бинго!

— По-голяма част са средства на щата — каза господин Буун.

— Но нали и на щатско ниво орязват бюджети?

— Бинго! — отново възкликна майка му и се засмя.

— Защо постоянно повтаряш «бинго», мамо? — попита Тео.

— Защото ти задаваш правилните въпроси, а няма разумни отговори. Обходният път е разхищение на средства и в добри, и в лоши времена, но да бъде построен сега, когато градът, окръгът и щатът нямат достатъчно средства, е направо нелепо.

Тъй като и двамата му родители бяха адвокати, нямаха навик да отстъпват, докато спорят за нещо. Тео обаче остана с впечатлението, че бащината му подкрепа за пътя не е толкова силна, колкото майчините му възражения. Настана поредното затишие в разговора и тогава, точно навреме, на екрана се появи говорител на Сиера Клъб. Госпожа Буун, която гордо и категорично владееше дистанционното, усили звука. Мъжът каза:

— Този обходен път беше лоша идея и преди десет години, а сега е още по-неуместен. Той прекосява Ред Крийк на две места и ще влоши качеството на водата в града. Ще бъде построен много близо до началното училище «Джаксън» и оттам ще минават двайсет хиляди превозни средства дневно, много от тях големи камиони, които ще прелитат покрай спортен комплекс, на който тренират четиристотин деца. Само си представете шума и замърсяването.