Джон Лескроарт - Рекетът

— Знам как е навън, мамче — каза Луис. — Ето какво ще направя, така че да не се тревожиш. Ще отида при човека. Или ще се оправя с него, или няма. После се връщам и започвам да разчиствам.

— Какво ще разчистваш?

Той стана и се наведе, за да я целуне.

— Къщата, мамо. Ще изчистим къщата.

— Харди окован — каза Глицки. — Това ми харесва.

— Аха, забавно е — съгласи се Харди. Когато Глицки влезе във всекидневната, той стана и един от полицаите отключи белезниците му. — Дявол да го вземе, тези неща вършат добра работа. — Стисна и отпусна пръстите си, разтри китките, за да възобнови кръвообращението си. — Ако тази история ми навреди в играта на дартс, ще съдя града.

Глицки не му обърна внимание и попита полицай Томас дали би застанал отвън, за да заведе екипа от криминалисти на местопроизшествието, когато пристигне.

Щом той излезе, другият полицай, Лин, се обади:

— Трупът е там, вътре.

Глицки кимна.

— Какво правиш тук? — попита той Харди.

— Дълга история.

— Със зареден револвер?

— С него е по-дълга. — Сви рамене и добави: — Регистриран е. Имам разрешително.

Като се обърна към Лин, Глицки си даде сметка, че той е най-ниското ченге, което някога е виждал. Когато самият той бе постъпил на служба, имаше изискване за ръст най-малко един и седемдесет, но някакъв съд бе преценил, че след като повечето азиатци са по-ниски, изискването представлява дискриминация към цяла група хора и следователно трябва да отпадне. Лин беше един и шейсет и два, но го бяха оставили сам да се справя с Харди, в случай че реши да върши дивотии, и Глицки стигна до извода, че умее да се грижи за себе си.

— Може ли да видя оръжието? — протегна ръка той.

Лин му го подаде. Глицки провери барабана и неодобрително зацъка с език.

— Зареден е — изсумтя и погледна към Харди.

— Зареден върши по-добра работа.

Глицки отвори барабана и остави патроните да изпаднат в дланта му един по един. Прибра ги в джоба на синьото си яке и помириса цевта.

— Не е стреляно с него.

— Не е, сър — кимна Лин. — Проверих го.

— Ейб, не съм застрелял никого — намеси се Харди.

— Приятелят ми има богата фантазия — отбеляза Глицки и върна пистолета на Лин. — Какво си мислиш, че това тук е Дивия запад ли? Ще си го получиш в Съдебната палата.

— Ейб, оръжието е законно.

— Диз, намираме се на местопрестъплението. Извършено е убийство. Няма да навреди, ако проверим документите.

Харди се обърна към Лин и го попита:

— А вас кой ви повика тук?

— Семейството, което живее на съседната лодка. Излезли да направят сутрешния си крос и те видели да идваш насам с пистолет в ръка. Прибрали се и ни се обадили веднага.

— Единствените добри граждани на Сан Франциско и аз да попадна точно тях, докато правят сутрешния си крос.

— Добри граждани има колкото искаш — подхвърли Глицки.

— Китайци са — добави Лин, сякаш това обясняваше всичко.

— Е, добре, да вървим да видим трупа.

— Надявам се, че вече си закусвал — подхвърли Харди.

Според личната карта, намерена в дамската чанта край леглото, мъртвата беше Максин Уиър, трийсет и три годишна. Живееше на улица „Буш“, номер 964.

По кървавите следи можеше да се съди, че първият изстрел я е пронизал, когато е излизала от банята, след като е взела душ. Този куршум беше минал през кърпата, която бе увила около тялото си.

На стената край вратата имаше размазана кръв, което подсказваше, че Максин или се е завъртяла от удара на куршума, или е сложила ръка на раната си и след това се е подпряла на стената, за да запази равновесие.

Бе невъзможно да се определи последователността на останалите изстрели. Един куршум бе проникнал високо над дясната гърда, но не беше излязъл, така че вероятно бе попаднал на ребро и бе рикоширал надолу. Друг беше пронизал корема странично и бе излязъл през гърба. Трети беше разкъсал дясното бедро. Явно бе паднала до вратата на банята и бе лежала там няколко минути — може би се бе преструвала на мъртва. Там имаше локва кръв. След това бе пропълзяла през помещението до коридора, където я бе намерил Харди.

Глицки се отдалечи от трупа. Гледаше стъклено, предпазливо. Нареди на Лин да чака криминалистите във всекидневната. Харди седна на тапицирания стол в ъгъла, опря лакти на коленете си и отпусна надолу ръце.

— А леглото? — попита той.

— Ще стигна и до него.

Втора кървава следа започваше от леглото, което беше оправено. Някой бе лежал върху завивките и бе застрелян там. Следата прекосяваше стаята като тънка нишка сироп и отиваше към задната врата. Глицки я отвори.