Джон Гришам - Рекетьорът

Седмица преди това, докато убивах времето и чаках Ванеса да пристигне на Антигуа, се помотах из пристанището и изчаках една яхта да акостира. Видях как капитанът влезе в сградата точно както прави и нашият сега. И което е по-важно, забелязах, че никой не провери лодката.

Капитанът се връща — всичко е наред. Пристигнали сме на Антигуа със златото и не сме предизвикали никакви подозрения. Обяснявам на стюарда, че искаме да пренесем водолазното оборудване във вилата ми, защото от там ще ни е по-лесно да го използваме. Освен това ще пренесем и багажа. Сигурно ще използваме яхтата, за да се гмуркаме по островите и за една–две дълги вечери, но през първите дни ще останем във вилата ми. Стюардът няма нищо против — както пожелаем — и ни вика таксита. Докато ги чакаме, помагаме на моряците да разтоварят багажа и чувалите с екипировката ни на пристана. Солидна купчина, но никой не би заподозрял, че крием осем милиона в злато в багажа и водолазната си екипировка.

Пренасяме всичко с три таксита и докато товарим нещата си, махваме за довиждане на капитана и на стюарда. Двайсет минути по-късно пристигаме във вилата в „Шугар Коув“. Когато всичко е вътре, удряме разперени длани за поздрав високо във въздуха и се хвърляме в океана.

Тази книга е художествена измислица, при това повече от обичайното. Почти нищо от предходните страници не се основава на действителността. Проучването не е било приоритет и рядко е основа на сюжета. Точността не е съществена. С помощта на дълги литературни абзаци е избегната проверката на фактите. Няма федерален лагер във Фростбърг, няма дело във връзка с добива на уран (все още), не съм почерпил вдъхновение от нито един федерален съдия и нямам познат в затвора, който крои планове как да се измъкне на свобода. Поне доколкото ми е известно.

Дори най-ленивият писател обаче неизбежно се нуждае от някаква реалистична основа на произведенията си и аз понякога се затруднявах. Както винаги, разчитах на другите. Благодаря на Рик Мидълтън и на Кал Джаф от Южния център по екологично право. В Монтего Бей ми съдействаха почитаемият Джордж Томас и неговият екип от прекрасни млади юристи.

Благодаря също на Дейвид Занка, Джон Зунка, Бен Ейкън, Хейуърд Еванс, Гейнс Толбът, Гейл Робинсън, Тай Гришам и Джак Гърнърт.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6874

Издание:

ИК „Обсидиан“ София 2012

Редактор: Кристин Василева

Коректор: Симона Христова

ISBN: 978-954-769-313-5