Джон Гришам - Рекетьорът

— Не го прави. Моля те. Дай ни малко време.

— Имате трийсет дни. Ако не чуя, че започва разследване, ще поканя господин Бел за една седмица на моя малък остров. — Пресушавам бирата си, стоварвам чашата върху масата и се изправям. — Благодаря за питието.

— Просто си отмъщаваш, нали, Макс? Един последен изстрел по правителството.

— Кой казва, че ще ми е последният? — подхвърлям през рамо.

Излизам от хотела и поемам пеша по дългата алея. В края й се появява Ванеса с фолксвагена и двамата отпрашваме. Десет минути по-късно паркираме пред частен терминал, грабваме лекия си багаж и се срещаме с екипажа на „Маритайм Авиейшън“ във фоайето. Проверяват ни паспортите и поемаме с бърза крачка към същия Лиърджет 35, който ме е докарал в Антигуа преди една седмица.

— Да се махаме от тук — казвам на капитана, докато се качваме на борда.

Два часа и половина по-късно се приземяваме на международното летище в Маями точно когато слънцето потъва зад хоризонта. Самолетът се отправя към входа, за да влезем отново в страната, после чакаме половин час за такси. В главния терминал Ванеса си купува еднопосочен билет за Ричмънд през Атланта. Прегръщаме се и се целуваме за довиждане. Пожелавам й късмет и тя прави същото. Наемам кола и си намирам мотел.

В девет часа на следващата сутрин чакам пред „Палмето Тръст“, когато банката отваря. Чантата ми е с колелца и аз я вкарвам в трезора. За броени минути изваждам пачките и три кутии от пури „Лаво“, в които има осемдесет и едно кюлчета злато. На излизане не споменавам на служителката, че повече няма да идвам. Наемът за сейфа ще изтече след година и банката просто ще смени ключовете и ще го даде на друг.

Преодолявам ранното движение и накрая се добирам до междущатска магистрала 95. Подкарвам на север бързо, но внимателно. Джаксънвил е на шест часа път. Резервоарът ми е пълен и възнамерявам да карам, без да спирам.

Северно от Форт Лодърдейл Ванеса ми се обажда с добрата новина, че е изпълнила мисията си. Взела е златото, скрито в апартамента й, изпразнила е трите сейфа в ричмъндските банки и вече пътува към Вашингтон с багажник, пълен с кюлчета.

Попадам в задръстване заради ремонт някъде към Палм Бийч и това проваля плановете ми за следобеда. Банките ще бъдат затворени, докато се добера до плажовете на Джаксънвил. Нямам друг избор, освен да намаля и да се движа с потока от автомобили. Пристигам в Нептюн Бийч след шест и в името на доброто старо време отсядам в мотел, в който вече съм бил. Там приемат плащане в брой. Паркирам колата близо до стаята си на приземния етаж. Вкарвам вътре чантата на колелца и заспивам заедно с нея на леглото. Ванеса ме събужда към десет. Тя е в безопасност в апартамента на Ди Рей близо до Юниън Стейшън. Куин е там, устроили са си приятно семейно събиране. За тази фаза на операцията Ди Рей е скъсал с приятелката си и я е накарал да се изнесе от апартамента. Смята, че не може да й се има доверие. Не е от семейството и със сигурност не е първото момиче, което той разкарва. Моля ги да отложат отварянето на шампанското още двайсет и четири часа.

Ние — Ванеса, Ди Рей и аз — изразяваме сериозните си опасения относно идеята Куин да включи вече отчуждената си съпруга в замисъла ни. Най-вероятно им предстои развод и на този етап е най-добре тя да не знае нищо.

Отново съм на паркинг пред „Фърст Коуст Тръст“ и изчаквам няколко минути. Когато банката отваря в девет сутринта, влизам възможно най-небрежно. Тегля празната чанта на колелца и флиртувам със служителката. Поредният слънчев ден във Флорида. Останал сам в трезора, в малката кабинка, изваждам две кутии от пури „Лаво“ и внимателно ги пъхвам в чантата. След броени минути карам още няколко пресечки до клон на „Джаксънвил Сейвингс“. Когато и този сейф е опразнен, правя последна спирка в клона на „Уелс Фарго“ в Атлантик Бийч. В десет вече съм на междущатска магистрала 95 на път за Вашингтон с двеста шейсет и едно златни кюлчета в багажника. Няма ги само петте, които продадох на Хасан, за да имам пари в брой.

Почти полунощ е, когато навлизам в центъра на Вашингтон. Правя малко отклонение и карам по Фърст Стрийт, минавам пред сградата на Върховния съд и се питам какъв ли ще е окончателният резултат от епохалното дело „Албърта Майнс срещу щата Вирджиния“. Един от адвокатите, а може би двама-трима, участващи в делото, навремето са осквернили кабинета на един федерален съдия с мръсните си подкупи. Въпросните подкупи в момента са в багажника на колата ми. Какво пътуване! Изкушавам се да паркирам до тротоара, да извадя едно кюлче и да го подхвърля през някой от внушителните прозорци.