Джон Гришам - Рекетьорът

Някъде по това време в живота ми се появи младеж на име Нати и ми отне повече време, отколкото бях склонен да му отделя. Беше слабичък, бял, арестуван за продажба на метамфетамини в Западна Вирджиния. Много настояваше да му обърна внимание, да щракна с пръсти и да го измъкна от затвора. Нати ми допадна, затова прегледах документите му и се помъчих да му обясня, че нищо не мога да направя. Той започна да намеква за подкуп — отначало смътно споменаваше за много пари, скрити някъде, част от които можели да станат мои, ако го измъкна от затвора. Нати отказваше да повярва, че не мога да му помогна. Вместо да приеме действителността, той изпадна в още по-голяма заблуда. Беше убеден, че съм в състояние да намеря вратичка, да подам някакво искане, да го измъкна. Най-накрая спомена за някакви златни кюлчета и аз заключих, че си е изгубил ума. Срязах го и за да докаже правотата си, той ми разказа цялата история. Накара ме да се закълна, че ще пазя тайна, и ми обеща половината от състоянието си, ако му помогна.

Като малък Нати бил много добър крадец, а юношеските му години минали в света на метамфетамините. Често се местел, за да бяга от агентите от наркослужбите, от съдия-изпълнители, от полицаи със заповеди за ареста му, от бащи с бременни дъщери и разгневени съперници от други банди. Няколко пъти се опитал да влезе в правия път, но много бързо отново се връщал към престъпния живот. Виждал как братовчедите му и техните приятели съсипват живота си с дрогата, как се пристрастяват и става рецидивисти и наистина искал нещо по-добро за себе си. Работел като касиер в един супермаркет навътре в планината близо до градчето Рипълмийд, когато към него се обърнал непознат мъж и му предложил десет долара на час за някаква черна работа. Никой в магазина не бил виждал непознатия и нямало да го види отново. Нати получавал по пет долара на час в брой, без договор, и веднага се възползвал от възможността да припечели допълнително. След работа Нати се срещнал с непознатия, както се били уговорили, и го последвал по черен път до една вила на стръмен склон точно над малко езеро. Непознатият се представил като Рей. Карал хубав пикап, а в багажника имало дървен сандък. Оказало се, че в сандъка има сейф, който тежал двеста и трийсет килограма, затова Рей не можел да го пренесе сам. Преметнали скрипец през клона на едно дърво и успели да свалят сейфа на земята, а после го преместили в сутерена на вилата. Работата била досадна и тежка. Отнело им почти три часа да вкарат сейфа вътре. Рей платил на младежа в брой, благодарил му и го отпратил.

Нати разказал на брат си Джийн, който бил наблизо и се криел от полицията. Сейфът и неговото съдържание предизвикали любопитството на братята и те решили да го проучат. Когато били сигурни, че Рей не е във вилата, се опитали да влязат, но ги спрели масивната дъбова врата, бронираното стъкло и яките резета. Затова просто свалили един цял прозорец на сутерена. Вътре не могли да намерят сейфа, но успели да разберат кой е Рей. Разровили някакви документи на масата и установили, че съседът им е голяма клечка — федерален съдия в Роуаноук. Имало дори статия във вестника за важен процес във връзка с добива на уран във Вирджиния, воден от почитаемия Реймънд Фосет.

Отишли в Роуаноук, намерили федералния съд и два часа гледали как свидетели дават показания. Нати бил с очила и бейзболна шапка, в случай че съдията се отегчи и огледа залата. Имало много зрители, а Рей изобщо не вдигнал поглед. Убедени, че са надушили нещо, братята се върнали във вилата, отново влезли през прозореца на сутерена и пак потърсили сейфа. Трябвало да бъде някъде долу, понеже там го оставили Нати и съдията. Една от стените била цялата с рафтове с дебели юридически книги и братята били сигурни, че отзад има скривалище. Старателно сваляли книгите една по една, надзъртали зад тях, и ги връщали обратно. Отнело им известно време, но накрая намерили копчето, което отваряло тайната врата. А зад нея намерили сейфа — на нивото на пода, само чакал да го отвориш. Това обаче се оказало невъзможно, понеже сейфът имал дигитален панел, който, естествено, изисквал код. Поиграли си с панела ден-два, но не им провървяло. Прекарвали много време във вилата, но винаги внимавали да не оставят следи.

Един петък Джийн отишъл до Роуаноук, на около един час път, влязъл в съдебната зала, проверил къде е съдията и после изчакал негова чест да се оттегли за почивните дни — докъм девет часа в понеделник сутрин. Джийн го последвал до апартамента му, видял го да товари в пикала си кафяв плик, вероятно с продукти, хладилна чанта, няколко бутилки вино, сак, две обемисти куфарчета и купчина книги. Рей напуснал апартамента си и подкарал на запад. Джийн звъннал на Нати и го осведомил, че Рей е на път. Нати почистил вилата, върнал прозореца на сутерена на мястото му и се покатерил на едно дърво на петнайсетина метра от там. И наистина, около час по-късно съдия Фосет пристигнал, разтоварил пикапа и си дремнал в хамака на верандата, докато Нати и Джийн го наблюдавали от гората. На следващия ден, събота, съдията издърпал кануто си до водата, натоварил вътре две въдици и няколко бутилки с вода, запалил къса тъмна пура и отплавал по езерото Хигинс. Нати го наблюдавал с бинокъл, докато Джийн свалил прозореца и бързо се вмъкнал вътре. Тайната вратичка била отворена, сейфът се виждал, но бил затворен и заключен. На Джийн отново не му провървяло, той бързо се измъкнал, върнал прозореца на мястото му и се шмугнал в гората.