Джон Гришам: Планината Грей

Страхът идваше от загубата на лични доходи и внезапната промяна в хода на кариерата ѝ. Като адвокат с три години стаж Саманта получаваше 180000 долара годишно основна заплата, плюс солиден бонус. Много пари, но животът в града ги поглъщаше. Половината се изпаряваха за данъци. Тя имаше спестовна сметка, към която се отнасяше с безразличие. Когато си на двайсет и девет, неомъжена и свободна в града, когато работиш нещо, което следващата година ще ти осигури по-висока заплата и бонус, защо да се тревожиш излишно за пари? Имаше приятелка от Юридическия факултет в Колумбийския университет, която работеше в “Скъли и Пършинг” от пет години, току-що беше станала младши партньор и щеше да спечели около половин милион. Саманта беше поела по този път.

Имаше и приятели, които месомелачката изхвърляше след няма и дванайсет месеца и които е облекчение напускаха света на Голямото право. Един от тях в момента беше ски инструктор във Върмонт – бивш редактор на “Кълъмбия Лo Ривю” и беглец от “Скъли и Пършинг”, който живееше в хижа на брега на реката и рядко си вдигаше мобилния. За по-малко от тринайсет месеца се беше превърнал от амбициозен млад юрист в изтормозен идиот, който заспиваше на бюрото си. Точно преди да се намесят от, Ловешки ресурси”, той превъртя и напусна града. Саманта често си мислеше за него, обикновено със завист.

Облекчение, страх и унижение. Родителите ѝ бяха платили скъпото частно училище във Вашингтон. Саманта завърши политология е magna сит laude в “Джорджтаун”. С лекота учи право и се дипломира е отличие. Десетина мегафирми ѝ предложиха работа след стажа ѝ във федералния съд. Първите двайсет и девет години от живота ѝ се отличаваха е изумителен успех и съвсем малко провали. Уволнението я съкруши. Унизително беше да я извеждат от сградата. Това не беше просто дребно препятствие в една продължителна и носеща удовлетворение кариера.

Официалните цифри я утешаваха донякъде. След срива на “Лийман” хиляди млади професионалисти се оказаха изхвърлени на улицата. Вярно е, че когато си нещастен, искаш и другите да бъдат нещастни, така че в момента тя не бе в състояние да изпитва състрадание към никого.

– Карън Коуфър, ако обичате – помоли Саманта по телефона. Лежеше на леглото напълно неподвижна и се мъчеше да диша дълбоко и равномерно. После каза: – Мамо, аз съм. Направиха го. Уволнена съм. – Тя прехапа устни и се опита да се пребори със сълзите.

– Съжалявам, Саманта. Кога се случи?

– Преди около час. Всъщност не е изненада, но още ми е трудно да повярвам.

– Знам, миличка. Много ми е мъчно.

През последната седмица говореха само за евентуалното прекратяване на трудовия договор на Саманта.

– Вкъщи ли си? – попита Карън.

– Да, и съм добре. Блайд е на работа. Още не съм ѝ съобщила. На никого не съм казала.

– Съжалявам.

Блайд беше приятелка и състудентка на Саманта от университета. Работеше също в мегафирма. Живееха заедно, но не споделяха почти нищо друго от живота си. Когато работиш от седемдесет и пет до сто часа седмично, няма много за споделяне. Положението във фирмата на Блайд също не беше цветущо и тя очакваше най-лошото.

– Добре съм, мамо.

– Не, не си. Защо не си дойдеш у дома за няколко дни?

Въпросното “у дома” беше разтегливо понятие. Майка ѝ държеше под наем чудесен апартамент, близо до Дюпон Съркъл, а баща ѝ – малко студио, близо до реката в Александрия. Саманта не беше прекарвала повече от месец на нито едно от двете места. Не смяташе и сега да пробва.

– Ще дойда, но не веднага – отвърна тя.

След дълга пауза последва тих въпрос:

– Какво смяташ да правиш, Саманта?

– Нямам планове, мамо. В момента съм в шок и мога да мисля само за следващия един час.

– Разбирам. Иска ми се да бях при теб.

– Добре съм, мамо, повярвай ми.

Последното, от което Саманта се нуждаеше в момента, беше натрапчивото присъствие на майка ѝ и съветите ѝ какво да предприеме оттук нататък.

– Прекратиха договора ти или е някакво временно положение?

– Фирмата го нарича неплатен отпуск. Искат година-две да работим без заплащане в някоя неправителствена организация и ще запазим здравните си застраховки. А после, ако положението се подобри, фирмата ще ни върне на работа на същото ниво в йерархията.

– Звучи ми като жалък опит да ви държат на каишка.

Признателна съм за обичайната ти прямота, мамо.

– Защо не отсвириш тези негодници? – продължи Карън.

– Защото искам да запазя здравната си застраховка и да разбера дали някой ден няма да имам шанс да се върна.