Джон Гришам - Планината Грей

– В Ню Йорк съм си у дома, татко. Тук не съм.

– Хубаво, няма да те притискам. Но предложението ми остава в сила.

– Признателна съм ти.

Секретарката почука и надникна в стаята.

– Срещата ви за четири часа, господине., Маршал намръщено погледна часовника си, за да се увери, че вече е време.

– Веднага идвам – каза той и секретарката изчезна.

Саманта взе чантата си.

– Трябва да вървя.

– Не бързай, скъпа. Може да почака.

– Знам, че си зает. Ще се видим утре на обяд.

– Ще се позабавляваме. Поздрави Карън. Много ще ми е приятно да се срещнем.

Никакъв шанс.

– Разбира се, татко. Ще се видим утре.

Двамата се прегърнаха на вратата и Саманта побърза да си тръгне.

***

Осмия отказ получи от дружество “Чесапийк” в Болтимор, а деветия – от организация, която се бореше за спасяването на горите от секвоя в Северна Калифорния. За пръв път в своя привилегирован живот Саманта Коуфър получаваше девет отказа за един ден. Дори за седмица не се бе случвало, дори за месец. Не беше сигурна, че ще преглътне десети отказ.

Пиеше безкофеиново кафе в “Креймърбукс” близо до Дюпон Съркъл, чакаше и си разменяше имейли с приятели. Блайд още имаше работа, но положението се променяше с всеки изминал час. Тя пусна на Саманта новината, че фирмата ѝ, четвъртата по големина в света, също орязва повсеместно младши адвокати и че и там са изфабрикували схемата с неплатения отпуск, за да пробутат най-умните си служители в колкото се може повече фалирали и измъчени неправителствени организации. “Сигурно хиляди тропат по вратите и търсят работа”, написа ѝ Блайд.

Саманта нямаше смелост да признае, че е получила девет отказа и нито една покана за интервю.

И точно в този момент пристигна десетият отговор. Съобщението беше от Мати Уайът от Планинската служба за правна помощ в Брейди, Вирджиния, и гласеше: “Ако можете да говорите в момента, звъннете ми на мобилния”, и завършваше с телефонен номер. След девет категорични отказа съобщението се стори на Саманта като покана за церемонията по встъпване в длъжност на президента.

Тя пое дълбоко дъх, отпи отново от кафето, озърна се, за да се увери, че няма да я чуват – като че ли другите клиенти се интересуваха от делата ѝ, – и набра номера на мобилния си телефон.

Планинската служба за правна помощ развиваше нискобюджетната си дейност от изоставен магазин за железария на главната улица в градчето Брейди, щата Вирджиния, с население две хиляди и двеста души, което намаляваше при всяко следващо преброяване. Брейди се намираше в Югозападна Вирджиния, във въгледобивния район на Апалачите, на около петстотин километра разстояние и един век назад във времето от богатите предградия на Вашингтон в Северна Вирджиния.

Мати Уайът беше изпълнителен директор на правната служба от деня, в който я бе основала преди двайсет и шест години. Вдигна мобилния си с обичайното:

– Мати Уайът.

Отсреща леко стеснителен глас каза:

– Обажда се Саманта Коуфър. Получих имейла ви.

– Благодаря ви, госпожице Коуфър. Днес следобед прочетох вашето запитване и още няколко. Изглежда, някои големи фирми преживяват доста трудни времена напоследък.

– Да, може да се каже.

– Е, никога не сме имали доброволец от голяма нюйоркска фирма, но винаги имаме нужда от помощ. Бедни хора и проблеми колкото щете. Идвали ли сте в Югозападна Вирджиния?

Саманта не беше. Беше обиколила света, но кракът ѝ не беше стъпвал в Апалачите.

– Боя се, че не – отговори тя възможно най-вежливо.

Гласът на Мати звучеше дружелюбно, а акцентът ѝ беше леко носов, затова Саманта реши да използва най-добрите си обноски.

– Е, ще се изненадате – каза Мати. – Вижте, госпожице Коуфър, днес получих имейли от трима като вас, а нямаме място за трима новобранци, които изобщо не познават работата, разбирате ли ме? Затова единственият начин да избера е чрез интервю. Можете ли да дойдете тук и да поогледате? Другите двама ме увериха, че ще се опитат. Струва ми се, че единият е от вашата фирма.

– Ами, разбира се, мога да дойда с колата – отговори Саманта. Какво друго ѝ оставаше? И най-незначителният намек за нежелание щеше да я изправи пред десетия отказ. – Кога имате предвид?

– Утре, вдругиден, когато и да е. Не очаквах такъв наплив от уволнени адвокати, които се натискат за работа, и то на доброволни начала. Изведнъж се появи конкуренция, така че колкото по-бързо дойдете, толкова по-добре. Ню Йорк е доста далече.