Джон Гришам - Планината Грей

– Служба за правна помощ?

– Защо не? Това е само интервю. Ако не получа мястото, ще си остана безработна. Ако го получа, винаги мога да напусна, в случай че не ми допадне.

– И няма да ти плащат?

– Нищичко. Такава е уговорката. Работя дванайсет месеца, а фирмата ми пази старото място.

– Сигурно би могла да си намериш някоя хубава малка кантора в Ню Йорк.

– Вече го обсъдихме, мамо. Големите юридически фирми уволняват хора, а малките се закриват. Нямаш представа каква истерия цари по улиците на Ню Йорк в момента. Ти работиш на сигурно и безопасно място, никой от приятелите ти няма да изгуби работата си. В истинския свят обаче има само страх и бъркотия.

– Аз не живея в истинския свят, така ли?

За късмет, сервитьорът се върна и се впусна в обстоятелствено представяне на специалитетите. Когато той се отдалечи, двете допиха виното си и огледаха околните маси. Накрая Карън заговори:

– Саманта, според мен допускаш грешка. Не може просто да се запилееш някъде и да изчезнеш за година. Какво ще стане с апартамента ти? Ами приятелите?

– Приятелите ми са в неплатен отпуск също като мен, поне повечето. Бездруго нямам много приятели.

– Просто не ми допада.

– Страхотно, мамо, и какви възможности имам? Да започна работа в “Коуфър Груп”?

– Да пази бог! Сигурно ще свършиш в затвора.

– Мен ще ме посещаваш ли? При него не отиде нито веднъж.

– И през ум не ми е минало да го посещавам. Зарадвах се, когато го прибраха на топло. Някой ден може и да разбереш, скъпа, но само ако човекът, когото обичаш, те зареже заради друга жена, а аз се моля никога да не ти се случи.

– Добре, мисля, че разбирам. Но беше много отдавна.

– Някои неща не се забравят.

– А ти опитваш ли се да забравиш?

– Виж, Саманта, никое дете не иска родителите му да се разделят. Инстинкт за самосъхранение. А когато родителите му се разделят, детето копнее те да си останат близки приятели. Някои хора съумяват да го постигнат, други не. Аз не искам да попадам в една стая с Маршал Коуфър и предпочитам да не говоря за него. Така че най-добре да зарежем тази тема.

– Както кажеш.

Това беше най-близкото подобие до намеса, което Саманта беше опитвала, и тутакси отстъпи. Сервитьорът им поднесе салатите и двете си поръчаха бутилка вино.

– Как е Блайд? – попита Карън, насочвайки разговора към по-леки теми.

– Разтревожена, но още има работа.

Поговориха за Блайд няколко минути, после – за мъж на име Форест, който се навърташе в апартамента на Карън от около месец. Беше с няколко години по-млад от нея, както предпочиташе тя, но нямаха романтична връзка. Форест беше адвокат, консултант в предизборната кампания на Обама, и разговорът се насочи натам. Наченаха бутилката вино и направиха анализ на първите дебати от президентските избори. На Саманта обаче ѝ беше дошло до гуша от приказки, а Карън странеше от политиката заради естеството на работата си.

– Забравих, че нямаш кола – каза тя.

– Не ми е трябвала досега. Мога да си наема за няколко месеца, ако се наложи.

– Като се замисля, моята май ще ми трябва утре вечер. Ще играя бридж в дома на приятели в “Маклейн”.

– Няма проблем, ще си наема кола за няколко дни. Колкото повече мисля, толкова повече се радвам, че ще шофирам дълго сама.

– Колко дълго?

– Шест часа.

– За шест часа можеш да стигнеш до Ню Йорк.

– Е, утре ще пътувам в обратната посока.

Поднесоха им предястията. И двете умираха от глад.

Отне ѝ един час да наеме червена тойота приус. Саманта се понесе в движението по улиците на Вашингтон, стиснала волана и с шарещи между огледалата очи. Не беше шофирала от месеци и се чувстваше доста напрегната. Насрещните платна бяха пълни с хора, които идваха на работа в града откъм предградията, но движението на запад не беше особено натоварено. След Манасас междущатският път значително се опразни и тя най-сетне си отдъхна. Звънна ѝ Изабел и двете поклюкариха петнайсетина минути. “Скъли и Пършинг” бяха освободили в неплатен отпуск още млади адвокати, сред които и друга тяхна приятелка от университета. Поредната група съдружници без дялово участие се бяха оказали на улицата. Около десетина старши партньори бяха излезли в пенсия преждевременно – явно по принуда. Обслужващият персонал беше съкратен с петнайсет процента. Цялата фирма беше скована от страх, адвокатите заключваха вратите си и се криеха под бюрата. Изабел каза, че сигурно ще замине за Вашингтон и ще живее в сутерена на сестра си, ще стажува в програма за защита на детето и ще си търси някаква почасова работа. Надали щеше да се върне в Ню Йорк, но още беше твърде рано за прогнози. Положението беше доста неустановено и бързо се променяше, пък и кой би могъл да каже къде ще са след година. Саманта призна, че ѝ е много приятно да бъде далече от офиса и да пътува.