Джон Гришам: Версия Пеликан

Накрая от четвъртия стол на третия ред Дарби Шоу полека вдигна ръка и целият клас въздъхна от облекчение. Пак ги беше спасила. Това се и очакваше. Втора в курса, при това на педя разстояние от първия, тя можеше да изрецитира всички факти, заключения и становища за практически всяко дело, което Калахан им тръснеше. Нищо не й убягваше. Съвършената мажоретка бе завършила с отличие биология и възнамеряваше да завърши с отличие и право, а след това да печели добри пари, като съди разни химически компании за замърсяване на околната среда.

Калахан се взря в нея с привидно безсилие. Бе напуснала апартамента му преди три часа, след като бяха пили вино и говорили за право цяла нощ. Но той не бе споменавал делото „Неш“ пред нея.

— Добре, кажете, мис Шоу, за какво се тревожи Розенбърг?

— Той смята, че законите на щата Ню Джърси нарушават Втората поправка — отвърна тя, без да го поглежда.

— Точно така. А сега, за да разберат всички, бихте ли обяснили какво гласят те в това отношение?

— Обявяват за незаконно притежаване на полуавтоматично оръжие. Както и много други неща.

— Чудесно. И просто за мое удоволствие, какъв вид оръжие е притежавал мистър Неш по време на арестуването му?

— Автоматична пушка, тип АК-47.

— И какво е станало с него?

— Бил е осъден на три години и е обжалвал. — Тя знаеше и подробностите.

— С какво се е занимавал мистър Неш?

— В становището не се казва ясно, но се споменава за допълнително обвинение в контрабанда с наркотици. До арестуването си не е имал досие в полицията.

— Значи този човек е търгувал с наркотици и е притежавал АК-47. Но в лицето на Розенбърг е открил приятел, нали така?

— Естествено. — Сега тя вдигна очи към него. Напрежението се бе разсеяло. Много погледи го следваха, докато кръстосваше залата и си търсеше нова жертва. В повечето случаи на тези лекции се изявяваше само Дарби, а той искаше да участват повече хора.

— Защо според вас Розенбърг проявява съчувствие към този човек? — обърна се той към класа.

— Защото обича трафикантите на наркотици — обади се Салинджър, който се опитваше да се окопити от раните си.

Калахан много държеше на обсъжданията в час. Професорът се усмихна на жертвата си, сякаш да го приветства отново на ешафода.

— Така ли мислите, мистър Салинджър?

— Естествено. Всякакви търговци на наркотици, сексманиаци, педофили, контрабандисти на оръжие, терористи. Розенбърг направо обожава тия хора. Те са му като деца, слаби и онеправдани, та той трябва да ги защитава. — Салинджър се мъчеше да изглежда обзет от искрено възмущение.

— А според вас, учени мистър Салинджър, какво трябва да се прави с тия хора?

— Много просто. Справедлив процес с добър адвокат, после обжалване, бързо, но справедливо разглеждане на молбата и наказание, ако са виновни.

Съществуваше реална опасност младежът да бъде възприет като представител на десните, тръбящи непрекъснато за законност и ред, а това се смяташе за смъртен грях всред изучаващите право в Тулейн.

— Продължавайте, моля — скръсти ръце Калахан.

Салинджър усети клопката, но продължи смело напред. Нямаше какво да губи.

— Искам да кажа, че се сблъскваме с дело след дело, в които Розенбърг се мъчи да пренапише Конституцията, за да създаде нови вратички за изключване на доказателства, та да може някой, който очевидно е виновен, да се измъкне ненаказан. На човек просто да му се догади. Той смята, че всички затвори са жестоки, неподходящи за обитаване места, значи според Осмата поправка всички затворници трябва да бъдат пуснати на свобода. Слава богу, че сега представлява малцинството, и то непрекъснато се смалява.

— На вас ви харесва насоката, в която процедира Върховният съд, така ли, мистър Салинджър?

— Точно така, по дяволите.

— Да не би да сте от онези средни, нормални, чистокръвни, патриотично настроени американци, които си мечтаят старият негодник да пукне, докато спи, мистър Салинджър?

Тук неколцина се изхилиха високо. Вече беше по-безопасно да се смееш. Салинджър беше достатъчно разумен да не отговори искрено.

— Не бих пожелал това на никого — заяви той едва ли не засрамено.

— Добре, благодаря ви, мистър Салинджър. — Калахан отново закръстосва аудиторията. — Винаги слушам с удоволствие вашите коментари. И сега както обикновено вашето мнение по правните въпроси не се различава от това на аматьора.

Смехът беше вече много по-силен. Салинджър поруменя и се сниши на мястото си.