Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

Половин час по-късно беше отново в стаята си — уморен, но не и изтощен, както се чувстваше предишните дни.

— Справяте се невероятно добре. Ако искате, днес може да се облечете — беше казала рехабилитаторката. — Да видите как ще се почувствате, ако поседите малко на стол, и походите малко насам-натам. Може да излизате и да вървите напред-назад по коридора на всеки час.

Той увеличи отново звука на телевизора, хвърляйки от време на време поглед към екрана, докато се боричкаше с дрехите си. Новините се въртяха все около взрива на „Виктория Парк“. Футболни експерти коментираха начина, по който нещастието щеше да се отрази на играта на футболистите; строителни инженери обсъждаха разходите и времето, което щеше да отнеме възстановяването на трибуната; Мартин Фланаган изразяваше възмущението си от оскверняването на деня, в който хората трябваше да се сбогуват с Роби Бишоп; приятели и близки на загиналите говореха за обичаните от тях хора; а братът на Юсеф Азиз, Санджар, протестираше и настояваше, че брат му не е бил фундаменталист. Докато Санджар говореше, на фона се виждаше как служители на отдела за борба с тероризма изнасят от дома му пълни кашони. Тони престана да се бори с единия си чорап и насочи цялото си внимание към екрана.

Не беше привърженик на възгледа, че душевната нагласа на човек може да бъде разчетена по лицето, но тъй като в продължение на години беше наблюдавал поведението на хора, които лъжеха и себе си, и него, разполагаше с набор от познати му изражения и жестове, който ползваше, когато искаше да си изясни дали някой лъже или не. Това, което виждаше у Санджар Азиз, беше категоричното му убеждение, че каквото и да е подбудило брат му да взриви част от стадиона „Виктория Парк“, то не е било религиозен фундаментализъм. Антитерористите изнасяха от дома му всичко, оголваха го до тухла, а той не протестираше срещу това. Това, което очевидно го докарваше до отчаяние, беше необходимостта да повтаря постоянно нещо, в което беше напълно убеден — че брат му не е бил войнстващ ислямист. Обаче репортерът, който го интервюираше, очевидно нямаше желание да обсъжда възможно по-различно обяснение на взрива. Единственото, което се очакваше от Санджар, очевидно беше да демонстрира покаяние — а беше ясно, че такова нещо няма да се случи.

Вниманието на Тони се отклони, когато на екрана се появи кадър от студиото, където сериозни капацитети подхванаха поредния анализ на отраженията на атентата върху представянето на „Брадфийлд Виктория“ през този сезон. Макар самият той да беше страстен привърженик на отбора, мисълта, че някому изобщо е хрумнало да се занимава с това в новините, при положение, че трийсет и петима души бяха загубили живота си, го вбесяваше. Това, което всъщност го интересуваше, бе какво друго би казал Санджар Азиз, освен че отхвърляше категорично възможността брат му да е фундаменталист. Тони бе забелязал безсилния му гняв и се питаше какво може да се крие зад него.

Започна отново борбата с чорапа, но така и не успя да го обуе.

— Майната му — каза той и посегна към бутона за повикване на сестрата. По дяволите независимостта. Държеше да чуе какво има да каже Санджар Азиз, и ако в името на това трябваше да пожертва независимостта си, не го беше грижа. Време беше да се надигне и да посвърши нещо полезно.

Карол оглеждаше подчинените си. Вече имаха онзи вид, който говори за недостиг на сън и прекаляване с кафето. Всяко разследване на убийство водеше до повишаване на работното натоварване, което ги караше да пренебрегват нуждите на организма си. Ако разследването се проточеше, хората рухваха. Понякога рухваше и нещо в личния им живот. Карол бе наблюдавала достатъчно често такива случаи. Но като че ли не съществуваше начин да се избегне това положение. Хората чувстваха задължението да работят така напрегнато поради специфичния характер на престъплението и защото то засягаше дълбоко човешката им същност. Карол си мислеше, че причината не е толкова емоционалната ангажираност, колкото фактът, че убийството те караше да застанеш лице в лице със съзнанието, че си смъртен. Да работиш по разследването на убийство, влагайки всичките си сили, беше равносилно на жертвоприношение пред боговете, символичен начин да защитиш себе си и хората, които обичаш.

Всички слушаха внимателно Пола, която описваше разговора си с Елинор Блесинг, и специално подчерта споменаването на загадъчния Джейк или Джак. Когато стигна до края на записките си, Пола вдигна глава и продължи: