Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

— Сам предположи, че си е внушавал нещо такова, за да се крепи психически, нещо като талисман — каза Карол.

— И това не обяснява нещата — измърмори Тони, докато прехвърляше трескаво наум различни познати ситуации, за да си обясни наученото току-що. — Единственото обяснение, което мога да дам, че той наистина не е бил атентатор самоубиец — той погледна към Карол. Лицето й се очертаваше смътно в мрака. — А ако не е бил атентатор самоубиец, следователно най-вероятно изобщо не става дума за работа на терористи.

Карол се събуди от тихия глас на говорителката, която съобщаваше новините по телевизията. Изпитото вино бе оставило горчив вкус в устата й, а когато се раздвижи, остра болка прониза схванатия й врат. Първоначално не успя да се ориентира къде е. После си спомни. Разкашля се и отвори очи. Тони слушаше репортажа за атентата по новините. Сега говорителката четеше нещо за загиналите, снимките им се появяваха една след друга на екрана. Щастливи, усмихнати лица на хора, на които не им минава през ума да се замислят, че са смъртни. Хора, чиято смърт бе разкъсала тъканта на живота на живите.

— Успя ли да поспиш? — попита Тони, хвърляйки поглед към нея.

— Като че ли да — отвърна Карол. Докато допиха бутилката, заслугата за което беше предимно нейна, бяха продължили да разговарят, но мислите им се въртяха в кръг. Когато тя понечи да си тръгне, Тони подчерта, че след толкова изпито вино не би трябвало в никакъв случай да сяда зад волана. И двамата знаеха, че шансовете да се намери такси в центъра на Брадфийлд в ранните неделни часове са минимални или практически не съществуват. Затова той й даде одеяло, тя придърпа още един стол и си легна. Очакваше да прекара нощта в неспокойна дрямка, но за свое учудване се събуди отпочинала и освежена. Покашля се отново и погледна часовника си. Седем без петнайсет. Имаше достатъчно време да си отиде у дома, да нахрани Нелсън, да се изкъпе и преоблече, и да отиде на работа навреме за сутрешното обсъждане.

— Добре тогава. Какви са плановете ти за днес? — той намали звука на телевизора.

— Обсъждане на задачите с колегите в осем, а после трябва да посетя вдовицата на Том Крос и да поговоря с нея — тя направи гримаса. — Сигурно ще е голямо удоволствие, особено като се има предвид, че той винаги е обвинявал мен за принудителното си напускане на полицията.

Тя се изправи, опитвайки се да изглади с длан измачкания си панталон. Предпочиташе изобщо да не мисли за състоянието на грима и косата си.

— Всичко ще бъде наред. Не може някъде да не съществува някаква връзка.

Карол, която тъкмо решеше с пръсти косата си, спря като закована — в главата й се появи мисъл от тези, които подсъзнанието обикновено подхвърля по време на сън.

— Ами ако твоята налудничава теория, че изобщо не става дума за терористичен атентат, се окаже вярна, и всичко това е част от някаква вендета, насочена към „Брадфийлд Виктория“?

Тони се усмихна.

— Какво искаш да кажеш, че Алекс Фъргюсън се е уплашил от това, което може да се случи, когато „Манчестър Юнайтед“ гостуват на „Виктория Парк“ идущия месец?

— Много смешно. Препоръчвам ти да избягваш подобни шегички в присъствието на антитерористите. Всеизвестно е, че на всеки, който постъпва в онзи отдел, като начало му ампутират чувството за хумор.

— Известно ми е. Следя сериала „Фантоми“.

Карол го изгледа учудено.

— Така ли? Аз пък не.

— А би трябвало. Те го гледат.

— Съмнявам се — опита се да си представи Дейвид и Джони, отдали се на такова кротко домашно забавление като гледането на телевизия.

Тони закима настоятелно.

— Не, наистина го гледат, можеш да бъдеш сигурна. Така преценяват докъде могат да си позволят да стигнат.

— Ти какво, опитваш се да ме убедиш, че МИ-5 и отделът за борба с тероризма вземат оперативни решения на базата на някакъв телевизионен сериал? — Карол почука с пръст слепоочието си. — Май си прекалил с успокоителните, Тони.

— Точно това се опитвам да ти кажа — каза той сериозно. — Те имат в екипите си хора, които са запознати с психологическите граници на допустимото.

— Психологическите граници на допустимото ли? — повтори недоверчиво Карол.

— Ето как функционира този процес. Когато гледат епизод на филм от рода на „Фантоми“, дори най-интелигентните зрители отхвърлят скептицизма си, за да почувстват драматичното въздействие. И когато този скептицизъм не действа, дори за кратко, зрителят е по-склонен да повярва, че и в действителния свят събитията се развиват по същия начин. Което пък дава правото на онези луди копелета от секретните служби да поразтеглят още малко границите на допустимото при своите операции — Тони говореше бързо, жестикулирайки с две ръце.