Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

— А това, което умееш най-добре, съвсем не е издирване и разбиване на терористични организации.

За миг в стаята се възцари пълно мълчание.

— Да не би да искаш да кажеш, че си съгласен с това, което се случва?

Не му беше необходимо да вижда Карол, за да си представи възмутената й физиономия.

— Смятам, че преследването на потенциални и действителни терористи е много специфичен вид полицейска работа — каза той, опитвайки се да каже истината такава, каквато я виждаше, без да я гневи излишно. — Считам също, че тази работа трябва да се извършва от специалисти — хора, обучени да разбират умствената нагласа на терористите, хора, които са в състояние да обърнат гръб на личния си живот, за да потънат в неизвестност и да се внедрят в такива организации като агенти под прикритие, хора, които успяват да проследят мисловните ходове на терористите и да подразберат кое е мястото на следващата им запланувана акция — той се почеса по главата. — Не мисля, че ти и твоите подчинени разполагате точно с тези умения.

— Искаш да кажеш, че е редно да ни отнемат правото да разследваме това възмутително престъпление? Че нямаме право да извършваме работата си на полицаи в собствения ни град? — попита Карол. Той долови в гласа й убеждението, че я е предал. Тя допи чашата си и си наля още вино.

— Искам да кажа, че е наложително, хора като антитерористите да работят заедно с вас. Това, че изпълнението е лошо, не означава, че идеята не е добра — каза меко Тони. — Тук не става дума за теб, Карол. Никой не критикува теб или твоите хора. Не казвам, че си глупава или некомпетентна, или нещо подобно. Просто съзнателно изтъквам факта, че тероризмът е нещо различно и при сблъсък с него възниква нужда от различен подход.

— Но тази оценка не се отнася до теб, разбира се. Обзалагам се, ти си убеден, че си способен да съставяш психологически профили на терористи, също както го правиш за серийните убийци, нали? — отбеляза саркастично Карол.

Тони установи, че е изпаднал в безизходно положение. Каквото и да кажеше, нямаше да успее да отклони Карол от настояването да получи отговор на въпроса си. Дали да не прибегне до истината — обикновено тя се оказваше най-добрият избор.

— Да, вярвам, че мога да помогна с някои преценки.

— Не се и съмнявам — великият психолог.

Почувствал се най-сетне засегнат, Тони каза:

— Добре тогава — а какво ще кажеш за следното: според мен отговорните за този атентат не покриват изискванията на психологическия профил на терористи.

Както и бе предположил, думите му стъписаха Карол дотолкова, че тя млъкна. Но не задълго.

— Какво би трябвало да означава това? — попита тя. В тона й се долавяше по-скоро настоятелност, отколкото очакваната от Тони враждебност.

— Ами помисли малко. Каква е целта на тероризма?

Почти без да се замисли, Карол отвърна:

— Опит да се наложат обществено-политически промени с помощта на насилие.

— И по какъв начин се надяват да постигнат целите си терористите?

— Ами не знам… Като сплашат населението дотолкова, че самото то да упражни натиск върху политиците? Според мен терористите от ИРА винаги са се надявали на нещо подобно — Карол се приведе напред, вече оживена и заинтригувана.

— Точно така. Целта на тероризма е да създаде атмосфера на страх и взаимно недоверие. Нападенията му са насочени към онези области от живота, където хората обикновено се чувстват в безопасност. Общественият транспорт, магазините — хората имат нужда да се придвижват от едно място на друго, да пазаруват. Веднага забелязваме, че футболният стадион, макар да е място, на което може да се струпат много хора, не влиза в същата категория. Ничие оцеляване не е свързано с гледането на футболни мачове — той се ухили. — Някои запалянковци може и да са убедени в противното, но дълбоко в себе си знаят, че съществуванието им няма да бъде застрашено, ако престанат да ходят на мачове, както би станало, ако престанат да си купуват необходимото от магазините или да ходят на работа.

— Съгласна съм. Но ако все пак са решили да изберат една не толкова биеща на очи мишена просто защото обичайните са прекалено добре охранявани и съответно прекалено недостъпни за тях?

— Това би било валидно съображение, ако действително беше така, но не е и ти го знаеш. Полицията не е в състояние да наблюдава всеки влак, всяка мотриса в метрото, всеки автобус, търговски център или супермаркет. В тази категория има предостатъчно достъпни мишени. Така че първият аргумент в защита на теорията ми, че този случай не се очертава като тероризъм, е неспазването на подбора на мишена като цяло.