Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

— Разкарайте се веднага или ще прекарате нощта в полицейския участък — изръмжа тя. — Да не би да не знаете какво се случи днес в града? Махайте се от тук с вашите драскотини и потърсете някой друг да се занимава с тях.

Пияният се поколеба за частица от секундата, но после, забелязал непреклонното й изражение, отстъпи.

— Мръсна шибана лесбийка! — подвикна той през рамо, когато се отдалечи на безопасно разстояние.

Хората от охраната изглеждаха доста впечатлени.

— Ако можехме да ги заплашваме така, нямаше да си имаме неприятности нощно време — каза единият, докато й отваряше вратата.

— Очевидно се нуждаете от повечко мръсни шибани лесбийки, за да ви покажат как се прави — измърмори тя, докато си проправяше път през морето от нещастни и отчаяни хора към регистратурата. Погледна часовника. Беше десет и десет минути. Имаше чувството, че е изминал половин човешки живот, откакто бе разпитвала Яна Янкович. На регистратурата седеше жена с „пълзящи плитки“ и нокти, които можеха да послужат за детски шейнички, ако ги отлепеше. Тя изгледа уморено и безразлично Пола, която каза:

— Търся доктор Блесинг — и показа полицейската си карта.

Жената изсумтя.

— Ще видя какво мога да направя. Седнете и почакайте — допълни тя по навик.

Пола изпитваше желание едновременно да се разсмее и да заплаче.

— Ще постоя тук, стига да не ви преча.

Тя се облегна на гишето и притвори очи, опитвайки се да не се вслушва в дразнещия звуков фон.

Някой докосна ръката й, тя се стресна и дойде на себе си. Елинор Блесинг я гледаше, леко усмихната.

— Извинявайте, не исках да ви стряскам. Досега си мислех, че само младите лекари спят прави.

Пола се усмихна с усилие.

— Добре дошли в моя свят — отвърна тя. — Благодаря, че отделихте време да се видим. Убедена съм, че след този ден сте капнали от умора.

— Сега вече е по-спокойно — каза Елинор, докато водеше Пола към централната част на болницата. — Почти приключихме с всичко, което сме в състояние да направим тук. Проблемът е само там, че има още пациенти, които би трябвало да хоспитализираме, само че не разполагаме с легла за тях. Вие ме спасихте от задължението да звъня по други болници, за да проверя къде може да ги изпратим.

Накрая се озоваха в кафенето за персонала на третия етаж. Според Пола то приличаше на всички подобни служебни кафенета, в които се беше озовавала някога. Все същите разнебитени столове, видели и по-добри времена, нестабилни маси с кръгли следи от чаши по тях, разнородни чаши и надписи с поучителни напомняния за необходимостта да се мият чашите, предупреждения да не се крадат бисквити и боклукът да се хвърля в кошчетата. Елинор взе две кафета от автомата и постави едното пред Пола.

— Това би трябвало да ви държи будна до идущата седмица. Силно е, като за младши лекари.

— Благодаря — Пола нямаше представа защо тази жена се държи толкова любезно с нея, но нямаше намерение да възразява. Отпи от кафето и се убеди, че Елинор го е описала съвсем точно.

— И така, Том Крос. Вие предполагате, че е бил отровен, нали?

Пола извади бележника си.

Елинор поклати глава.

— По-рано, когато разговарях с някой от колегите ви, предполагах. Но сега, когато вече имам резултати от лабораторните изследвания, не предполагам, а знам.

— Добре, а какво показват резултатите от анализите?

Елинор започна да върти чашата си.

— Повечето лекари си имат вземане-даване с отравяния единствено ако някой вземе случайно или умишлено свръхдоза от някакъв медикамент. Всъщност не сме обучени да търсим отрови. И затова ми се струва толкова зловещо да се сблъсквам с два случая на отравяне в рамките на една седмица. Първоначално реших, че си внушавам. Но се оказа, че съм права. Том Крос е бил отровен със сърдечен глюкозид.

— Можете ли да ми запишете точното наименование? — Пола се постара да свие рамене колкото можеше по-безпомощно. — А после да ми обясните за какво става дума?

Елинор взе бележника й и записа понятието.

— Сърдечният глюкозид е вещество, което се среща в природата, обикновено се извлича от растения. Въздейства основно върху сърдечния мускул — благотворно или не, в зависимост от това за кой конкретно глюкозид става дума и от поетата доза. Например от растението „напръстник“ се извлича дигоксин. Той се ползва за лечение на сърдечни смущения, но предозирането води до смърт — тя върна бележника на Пола и й се усмихна.

— Значи Том Крос е умрял от това? Извлек от напръстник?