Вал Макдърмид - Последно изкушение

Какво, по дяволите, ставаше тук? Защо им беше да разговарят за нея с Бишоп? Тя никога не бе работила под негово командване. Беше отказала трансфера в новооснования отдел за профилиране, предимно защото той беше лично дело на Тони, а тя не искаше работата й отново да бъде толкова пряко свързана с него. Но въпреки добрите й намерения, Карол бе въвлечена в едно разследване, което въобще не трябваше да се проведе по този начин, и в процеса на работата беше допуснала нарушения на правила и граници, за които дори не й се мислеше. Със сигурност не би искала хората от комисията, които преценяваха дали да я назначат за старши анализатор, да бъдат запознати с преценката на Пол Бишоп за поведението й в миналото. Той никога не я беше харесвал, и тъй като Карол беше най-старша по чин сред полицейските служители, въвлечени в преследването на най-запомнящия се сериен убиец във Великобритания, той бе насочил гнева си, заради нетрадиционно проведената операция, към нея.

Карол предполагаше, че на негово място и тя би реагирала по същия начин. Но от това не й олекваше при мисълта, че Пол Бишоп току-що бе влязъл в стаята, където в момента се решавате бъдещето й. Тя установи, че внезапно бе изгубила апетит.

— Прави бяхме. Тя е идеалната кандидатура — заяви Морган и почука с молив по тефтера си — жест, с който утвърждаваше позицията, която считаше, че заема сред колегите си.

Торсън се намръщи. Тя съзнаваше отлично колко много неща може да се объркат, когато в една операция се допусне присъствието на неконтролируеми емоции.

— Какво те кара да мислиш, че притежава необходимите качества?

Морган сви рамене.

— Не можем да бъдем абсолютно сигурни, преди да я видим в действие. Но пак ти казвам, не бихме могли да намерим по-подходящ човек, дори да тръгнем да търсим навсякъде.

Той запретна с делови жест ръкави и оголи мускулестите си ръце.

На вратата се почука. Съртийс стана и отвори на капитан Пол Бишоп. Колегите му дори не вдигнаха очи към него, увлечени в сериозния си разговор.

— Толкова по-добре. Щяхме да изглеждаме като последни глупаци, ако се наложеше да признаем, че на този етап все още нямаме подходящ човек за поста. И все пак, съществуват сериозни опасности — възрази Торсън.

Съртийс посочи на Пол Бишоп стола, на който беше седяла Карол. Той седна, като придърпа ръбовете на панталона си над коленете.

— Тя се е излагала на опасности и преди. Да не забравяме историята с Джако Ванс — припомни Морган и издаде упорито брадичка напред.

— Колеги, капитан Бишоп е тук — напомни настоятелно Съртийс.

Пол Бишоп се покашля.

— След като стана дума… Удобно ли е да коментирам операцията „Ванс“?

Морган кимна.

— Съжалявам, капитан Бишоп, не исках да бъда неучтив. Разкажете ни какво си спомняте за случая. Затова ви повикахме.

Бишоп наклони с елегантен жест красивата си глава.

— Когато се счита, че една операция е доведена до успешен край, е лесно да се замажат всички провали в процеса на работата. Но ако подложим на обективен анализ преследването и залавянето на Джако Ванс, от полицейска гледна точка то е абсолютен кошмар. Налага се да го определя като действия на ренегати. Честно казано, в сравнение с тях „Мръсната дузина“ приличат на отлично дисциплинирана бойна единица. Работеха неупълномощени, прегазиха безогледно всякаква служебна йерархия, нарушиха всички валидни за полицията ограничения с авантюристично пренебрежение и това, че операцията приключи успешно, е истинско чудо. Ако Карол Джордан служеше под мое командване, щеше да й се наложи да отговаря на вътрешно разследване и несъмнено щеше да бъде понижена. Така й не разбрах защо Джон Брандън не й наложи наказание — той се облегна назад с душа, затоплена от удоволствието на справедливото отмъщение. Джордан и нейната банда самодейци му бяха стрували скъпо, и това беше първата възможност да й върне. Доставяше му искрено удоволствие.

Но за негово учудване членовете на комисията не бяха особено впечатлени. Морган дори се подсмихваше.

— Искате да кажете, че когато е притисната до стената, Джордан плюе на условностите и прави това, което трябва да се направи? Че умее да проявява инициатива и да се справя с неочаквани ситуации?

Бишоп леко се намръщи.

— Не бих го определил точно така. По-скоро бих казал, че действа така, сякаш е убедена, че правилата не се отнасят до нея.

— Някое нейно решение изложило ли е на опасност колегите й или самата нея? — попита Торсън.