Вал Макдърмид - Последно изкушение

Смъртта на Катерина би трябвало да бъде достатъчно голямо нещастие. Тадеуш се гордееше, че никога не допуска изразът на лицето да издава чувствата му — било то в личните или в търговските отношения. Но новината за нейната смърт преобрази лицето му в маска на отчаяна скръб, по която се стичаха сълзи, докато тялото му се разтърсваше от безмълвен вик. Той не се бе съмнявал нито за миг, че я обича — просто не бе осъзнавал колко силна е любовта му.

Нелепостта на случая го правеше още по-ужасен. Беше толкова типичен за Катерина. Шофирала собствения си „Мерцедес SLK“ със свален покрив. Тъкмо слизала от околовръстното шосе на Берлин при излаза за Курфюрстендам и вероятно е карала все още с висока скорост, когато от една странична улица изскочил мотор и се насочил право към нея. В отчаян опит да избегне сблъсъка с безотговорния моторист тя извила рязко към тротоара, изгубила контрол над мощната машина и се блъснала в някаква будка за вестници. Издъхнала в ръцете на служител от „Бърза помощ“ — раните по главата й били толкова страшни, че не се поддаваха на описание.

Мотористът бил изчезнал отдавна, без да съзнава каква касапница оставил зад себе си. Прегледът на колата доказа наличието на дефект в електрониката на антиблокиращата система на спирачките. Поне такава беше официалната версия.

Но щом първоначалният пристъп на скръб утихна дотолкова, че той можеше отново да води нормален живот, Тадеуш започна да си задава въпроси. Красич, верният помощник, докладва, че в периода на временното му оттегляне били регистрирани един-два доста ловки опита да се навлезе в негова територия. Красич бе успял стоически да не се поддава на отчаянието на шефа си и се бе справил безмилостно със заплахите, но веднага щом Тадеуш прояви признаци на живот, той му разказа всичко от игла до конец.

Така че сега всички бяха наясно. Тадеуш търсеше моториста. Полицаите, които бяха на заплата при него, не му свършиха особена работа — сведенията на очевидците бяха оскъдни. Всичко се бе случило прекалено бързо. Тъкмо започвало да вали и всички пешеходци ходели със сведени глави, за да се предпазят от дъжда. Точно в този район нямало никакви камери за наблюдение.

Частният детектив, нает от Тадеуш, за да подложи на повторен разпит свидетелите, също не откри кой знае какво. Оказа се, че сред очевидците има едно момче, което мечтаеше да има мотор и познаваше достатъчно марките, за да идентифицира машината като БМВ. Сега Тадеуш очакваше нетърпеливо неговите хора в полицията да му представят списък с вероятни заподозрени. Във всички случаи, без значение дали смъртта й беше нелепа случайност или зад нея се криеше жесток замисъл, някой трябваше да си плати.

Тадеуш беше наясно, че трябва да намери нещо, което да занимава съзнанието му, докато чака. Обикновено предоставяше планирането на операциите на Красич и останалите компетентни организатори на бизнеса, с които бяха съумели да се заобиколят през годините. Той се занимаваше с общата картина, подробностите не бяха негова работа. Но беше нащрек. Някъде в сенките се таеше заплаха — затова беше време да се убеди, че всички брънки на веригата са толкова здрави, колкото бяха, докато се градеше системата.

Пък и нямаше нищо лошо в това от време на време да напомня на нисшестоящите от кого зависят всъщност.

Отиде до самия бряг и се взря надолу по реката. Едва успя да различи предните светлини на голям речен кораб. Боботенето на машините се предаваше като далечна вибрация по водата. Той наблюдаваше приближаването на кораба, който скоро щеше да завие по тесния, дълбок канал, за да стигне до кея край работилницата. Чу зад гърба си как портите отново се отварят.

Обърна се и видя, че в двора влиза очукан микробус. Микробусът кривна и се насочи към мерцедеса. Веднага след него голям товарен камион влезе на заден ход в двора. От микробуса изскочиха трима мъже. Двама се упътиха към кея, а третият, в униформа на румънски митничар, се упъти към задната част на камиона, където беше и шофьорът. Двамата свалиха митническия печат, отключиха вратите и ги отвориха широко.

В камиона бяха подредени кашони с компот от череши. Като ги видя, Тадеуш присви устни. Кой нормален човек би ял консервирани румънски череши — камо ли пък да тръгне да ги внася с камиони. Докато наблюдаваше, митничарят и шофьорът започнаха да разтоварват кашоните. Междувременно корабът се плъзгаше към кея, а другите двама мъже опитно насочваха движенията му.