Джеймс Чейс - Вече е все едно…

Джо седна до него на леглото.

— Слушай, хитрецо — каза той. — Първо натопи Клив, след това подреди Морган. Доста ти се събра, нали?

— Свършвай!… — процеди през стиснати зъби Уилям. — Само да е бързо!

— Да, Джо, свършвай — обади се малчото.

— Ще ми се да разглобя на части този тип и да видя какво го движи — отвърна онзи.

— Жената ще влезе — напомни му дребосъкът.

Джо се намръщи.

— Ще й разпилея карантиите върху този боклук! — закани се той.

Дъфи лежеше по гръб и гледаше тавана. Лицето и гърдите му лъщяха от пот. Страхуваше се не за себе си, а за Алис. Гангстерът постави огромната си ръка върху гърлото му и стисна. Джуджето се смъкна от перваза на прозореца и пристъпи напред, за да вижда по-добре. Устата му зееше леко отворена. Застана в другия край на леглото с присвити очи и зачака.

— Поеми си малко въздух, смотаняко — рече Джо и отслаби натиска. После отново стегна хватката.

Дребосъкът неочаквано наостри уши.

— Я чуй… — каза.

Другият застина неподвижен. Ръката му леко се отпусна. Единственият шум идеше от глухо тупкащите върху кревата крака на Дъфи — мускулна реакция, над която той нямаше контрол. Откъм външната страна на вратата идеше трополенето на Алис, която сновеше насам-натам, местейки разни съдове.

— Приготвя му обяд — обади се малкият тип.

Джо се захили.

— Той си е загубил апетита вече… Нали, умнико?

От постоянния напън лицето му беше леко зачервено. Внезапно, оголвайки с ръмжене зъбите си, той се хвърли с цялата си тежест напред и зверски стисна.

Джуджето неспокойно пристъпваше от крак на крак. В помещението се възцари абсолютна тишина, с изключение на тежкото дишане на Джо. След това той стана от леглото и протегна дебелите си пръсти.

Малкият тип направи крачка към прозореца, след което рязко отскочи назад.

— Джо…

Някакви силуети затъмниха прозореца и трима полицаи с револвери в ръце се появиха на противопожарния изход. С парализираща всякаква съпротива скорост те се прехвърлиха в стаята.

Джо стоеше неподвижно, отворил уста. Бялото на очите му изведнъж беше пожълтяло от ужас.

— Не стреляйте — каза той и конвулсивно вдигна ръце.

Сержантът си проби път напред. Малките му очи се облещиха.

— Хубава компания! — констатира той.

Дребосъкът се усмихна. Беше застанал до стената с протегнати нагоре ръце.

— В нищо не можете да ни обвините — рече той с побелели устни.

Сержантът пристъпи към леглото и хвърли един поглед. Другите двама полицаи не помръднаха, насочили заплашително револверите си.

— О, Господи! — възкликна сержантът.

Той направи крачка към джуджето и стовари дръжката на оръжието си право в лицето му. Главата му с тъп удар се блъсна в стената, краката му се разтвориха и то се свлече на пода. Малкото човече закри лице с шепите си, но не беше в състояние да издаде звук. Явно се канеше да припадне.

Коленете на Джо омекнаха.

— Добре, шефе — заговори с разтреперан глас той. — Не искахме да ви обидим…

Сержантът сви рамене.

— Разбира се, че не си искал, мръсен плъх такъв! — рече той. — Отдавна чакам да те закова. Е, сега ще си го получиш! — Даде знак с глава на другите двама. — Изведете оттук тези негодници…

В същия миг вратата се отвори и Алис застана на прага. Сержантът се изпречи отпреде й и я избута в кухнята. Тя отстъпи с разширени очи.

— Не можете да го отведете… той е много зле… Моля ви… — рече му.

— Мъжът в леглото Дъфи ли е? — попита полицаят.

Алис кимна мълчаливо.

— Прострелян е… Не е добре… Моля ви, оставете го тук. Вижте, правя му супа. Готова е… Ще му позволите ли да я изяде?

Сержантът килна шапката на тила си и изду бузи. Нейното уплашено лице го караше да се чувства неудобно.

— Няма нужда от супа — каза той. Засуети се с револвера си, докато го напъха в задния си джоб. После добави: — За него вече е все едно…

James Hadley Chase

He Won’t Need It Now, 1941

Издание:

Джеймс Хадли Чейс. Вече е все едно…

Copyright © James Hadley Chase

Превод © Антонио Маринов

Художник © Силвия Артамонцева

с/о НиКа, София, 1993

ЗЕБРА 2001

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/35861

Последна корекция: 12 октомври 2015 в 20:39

Бакарди круста — вид коктейл с ром. — Б.пр.

Абсент — ракия, подправена с анасон и други треви. — Б.пр.

„Жабари“ — презрително прозвище за емигранти от Южна Италия в САЩ. — Б.пр.