Джеймс Чейс - Вече е все едно…

Гилрой намери пипнешком ключа за лампата и я запали.

— Ще дойдеш ли за по чашка? — попита той Дъфи.

— Да, краката ми са мокри. Един скоч би ми се отразил добре — рече Уилям.

Негърът тръгна по коридора и влезе в бара. Първото нещо, което прикова вниманието му, беше слабият мъж. Той лежеше по гръб с протегнати ръце и крака. Лицето му представляваше кървава маска.

— Ръцете! — рязко заповяда дребосъкът.

Гилрой и Дъфи вдигнаха ръце. С едно цялостно движение Шеп се смъкна на коляно, извади „Люгера“ си и стреля по джуджето. Джо се промъкна иззад вратата и го халоса с дръжката на револвера си в момента на изстрела. Шеп издаде кратко хриптене и падна на длани и колене. Приличаше на повален слон.

— Да не си посмял да го докоснеш пак! — процеди през зъби Уилям.

Джо го погледна учудено, сетне се изсмя.

— Господи наистина си голяма работа! — рече с възхищение.

— Успокойте се — с помирителен тон каза дребосъкът. — Не мърдайте. Не обичам да използвам това желязо, но ще се наложи да го сторя, ако ме принудите.

— Какво искаш? — запита Гилрой, движейки с усилие изтръпналите си устни.

— Трябва ни тоя хубостник — каза Джо. — Нали той уреди задържането на Клив? Е, много ми е нужен. Ще ми се да го поблъскам лекичко… — Той хвърли триумфиращ поглед към малкия гангстер. След това се запъти към Дъфи, широко ухилен. Направи финт с лявата си ръка и го цапардоса по ухото с ужасно мощен замах, тръгнал направо от глезените му.

— Изкарай му душата! — рече джуджето, кикотейки се. — Давай, Джо, скъсай го!

Биячът живо се приближи до Дъфи с дълги, ловки крачки. Протегна ръка към тялото му, сграбчи го здраво и го отлепи от пода. Повдигна го без никакво усилие и го хвърли на дъските, сякаш стоварваше чувал с въглища.

— Хайде да го измъкваме оттук — подкани го дребосъкът.

— Добре — отвърна Джо. Той улови Дъфи за краката и започна да го влачи към вратата.

Гилрой беше застинал като восъчна статуя. Единствено изцъклените му очи се въртяха панически в орбитите си. Джуджето се взря в него и стиснатите му устни се накъдриха в усмивка.

— Това е за тебе, черньо! — рече то и натисна спусъка. Револверът изгърмя. Гилрой кръстоса ръце пред корема си и полека подгъна колене. Неговата кожа с необичаен цвят на кафе заблестя от пот. Свлече се съвсем бавно. Отначало на колене, после настрани. Тазът му се блъсна силно в пода, следван от главата, която се разкървави от ръбовете на дъските.

Дребното човече се надвеси отгоре му и погледна към Джо.

— Да го довърша ли? — попита то.

Онзи се спря на прага и хвана Дъфи за предницата на ризата.

— Остави този боклук да му изтече кръвта — изръмжа. — Така ще умира по-дълго, нали?

Дребосъкът изхихика и пъхна револвера обратно в кобура.

— Досетлив си — рече му.

Джо се възхити от себе си.

— Нали!? — възкликна той, като пое по коридора, бутайки Дъфи пред себе си. Страхотно ще се позабавлявам с този негодник.

Малчото го следваше по петите. Той отвори входната врата и двамата едновременно се озоваха под леещия се порой.

Внезапният допир на студената, шуртяща като душ вода, свести Уилям. Той здраво запъна крака в стъпалата и напрегна тялото си. Това приближи Джо. Биячът изруга Дъфи, който слепешком нанесе удар в тъмното. Улучи Джо в носа и така го смая, че едрият главорез го пусна, политна назад, стъпи накриво и едва не се прекатури.

Дъфи бързо се изкатери нагоре точно когато Шулц започна да стреля от отсрещната страна на улицата. Неговият тридесет и пет калибров патлак избумтя три пъти. Уилям усети как един куршум се сплеска в стената над главата му.

Джуджето гръмна два пъти по Шулц. Пукотът на револвера му наподобяваше пращенето на сухи съчки, само дето беше малко по-силен. Дъфи опипа кръста си и издърпа своя „Колт“. Притаи се в мрака, опитвайки се да разбере къде е Джо. Дъждът го заслепяваше, а единствената улична лампа, намираща се на около петдесет фута, хвърляше само черни сенки.

Стискайки пистолета, той заотстъпва още по-назад в тъмното. Искаше да прекоси улицата и да се прехвърли при Шулц. По-нататък здрачът беше непрогледен. Помисли си, че ако се добере дотам, би могъл да пресече без да рискува. Чувстваше как сърцето му лудо блъска в гърдите, но не беше уплашен. Долови как през тялото му премина силна тръпка на възбуда.

Шулц отново откри огън. Три остри изсвирвания… Дъфи успя да забележи пламъчето на цевта. Пребяга през платното, превит надве. Някъде от далечния край на улицата смътно долетя слабият писък на полицейска свирка, последван от глухи удари на палка, която налага паважа.