Джеймс Чейс - Вече е все едно…

— Трябва да бъдете внимателен — отвърна Инглиш.

Дъфи тъжно се усмихна в слушалката.

— Щом вие го казвате… — съгласи се той. — Онова, което искам да знаете, е, че ченгетата ми се струват някак агресивни. Вие ми осигурявате закрила. Неприятно ми е да ви го напомням. Те едвам си сдържаха ръцете да не ме докопат.

— Търсен сте за убийство — любезно възрази Инглиш. — Не бива да очаквате прекалено много.

Уилям се втренчи в отсрещната стена.

— Колко дълго ще продължи протекцията ви, след като Морган изчезне от хоризонта?

— Няма от какво да се боите — незабавно занарежда политикът. — Подготвям документите, за да дам утре ход на делото, което ще ви оневини. Както разбирате, утре ще отпаднат всички обвинения срещу вас.

— Видяхме сметката на Морган — рече Дъфи. Склонен ли сте да прехвърлите двадесет и пет хиляди на моята сметка?

— Естествено — увери го Инглиш. — Ще го направя веднага щом спипат Морган.

— Сбогом — каза Дъфи и затвори. Отиде до прозореца и погледна навън, като дръпна синята щора от стъклото. Успя да види само мъждеещата се улична лампа. Пусна щората и се върна при телефона. Той започна да звъни. Изненадващата му настойчивост го озадачи. Приседна на ръба на кревата и вдигна слушалката.

— Ох, Бил! — разнесе се гласът на Алис.

— Какво има, за Бога? Почти два часът е. Защо ми се обаждаш по това време?

— Сам току-що научи… — беше развълнувана. — Съобщиха, че имало престрелка в клуб „Бронкс“. Толкова се уплаших! Помислих си, че ти се е случило нещо.

— Къде е Сам?

— Повикаха го. Отиде в централата. Ти добре ли си?

— Да, добре съм. Няма причина за безпокойство… — Дъфи направи пауза, сетне добави: — Слушай, скъпа, ти си права. Така нищо няма да постигна. Ще сложа точка. Имам скътани деветнадесет бона. Утре към тях ще се добави още една прилична пачка и тогава край. Инглиш ме държи под крилото си и всичко ще приключи прекрасно.

— Аз… аз се радвам — рече Алис. — Нещата наистина ли са наред, Бил?

Стори му се, че тя заплака.

— Сама ще видиш — отвърна той. — Утре ще празнуваме — ти, Сам и аз. Ще бъде хубаво. И още нещо… Ще намина след обед и двамата с тебе ще отидем на пазар. Ще можеш да си купиш целия свят. Ще се издокараш и ще изненадаш Сам. Какво ще кажеш?

— Няма да имам миг покой, докато не се появиш у дома! — Загрижеността не беше изчезнала от гласа й.

— Лека нощ! — сбогува се Дъфи. — Напразно се тревожиш.

След като затвори, той седна на ръба на леглото и се замисли. Неочаквано по тялото му премина лека тръпка, която го накара припряно да се изправи.

— Дявол да го вземе! — каза. — Краката ми май че са подгизнали…

Дъфи се събуди стреснат. В отсрещния край на стаята слънцето се прокрадваше отстрани на щорите, хвърляйки оскъдни ивици светлина върху стените. Телефонът звънеше с угнетяваща истеричност.

— Върви по дяволите! — изруга той и се обърна на другата страна. Дръпна одеялото над ушите си, опитвайки се да се скрие от отвратителния шум, но настойчивото звънене продължаваше.

Изви се обратно и стана вдървено от кревата. Сграбчи телефона и изкрещя:

— Какво има, дявол да го вземе?

Оттатък Сам ревеше нещо. Беше толкова възбуден, че Дъфи не бе в състояние да разбере нито дума.

— Не те чувам. Какво е станало? — попита го.

Мак’Гайър заглъхна, после заговори по-спокойно.

— За Бога, Бил! — каза той. — Този път се е отприщил самият ад. Инглиш ти играе двойна игра. Лепнал ти е всички обвинения, които е в състояние да повдигне.

Дъфи изтръпна.

— Разказвай… — подкани го той.

— Арестували са Морган във връзка с някаква фалшификаторска история. След това Инглиш отишъл в полицейското управление и оттеглил протекцията си. Бях там по това време. Хвърлил те е на лъвовете. Търсят те за убийството на Олга, Глисън и Анабел…

Уилям се отпусна на леглото, като продължаваше да стиска слушалката.

— Мръсен плъх! — възкликна.

— Трябва да действаш предпазливо — притеснено рече Сам. — Те едва ли смятат да доказват всички тези престъпления.

Устата на Дъфи се изкриви от усмивка.

— Ще ме закарат в участъка, нали?

— Инглиш дърпа конците — рече Мак’Гайър — Чакат те само да побегнеш, за да те погнат, без да жалят барута.

— Това би позволило на оня тип да излезе съвсем сух, нали? Превърна ли се в труп, той ще може да издълбае целия гнусен скандал върху надгробния ми камък.

— Какво, по дяволите, възнамеряваш да предприемеш?