Джеймс Чейс - Вече е все едно…

— Вече съм добре — рече му.

— Сложи някаква превръзка на раната и ме остави да си лежа… — подсети я Дъфи.

Тя приседна на кревата.

— Ще бъде ли рисковано, ако доведа доктор?

Той поклати глава.

— Да! Сега съм беглец, бебчо.

Алис започна да изрязва мека подложка за пластира, хапейки устни, за да спре сълзите си. Уилям лежеше по гръб, вперил поглед в тавана, с леко въртяща се от алкохола глава.

— Ще го прикрепя с лепенка — каза тя.

— Страхотна си! — похвали я Дъфи.

Неопитните ръце на Алис го бинтоваха съвсем спретнато. Той я наблюдаваше, изтегнат, и щом превръзката стана готова, й рече:

— Дай ми някой от костюмите на Сам.

Очите на жената се ококориха.

— Какво си намислил?

— Ще се махна оттук…

— Ааа, не! — спря го Алис. — Ще останеш!

Уилям с раздразнение поклати глава.

— Не смятам да те замесвам в тази афера. Очаква те присъда, ако ме открият тук.

— Не се прави на корав тип. Оставаш! — рече тя, изпълнена с решителност.

Той затвори очи.

— О’кей — каза немощно. — Но само за малко…

Алис се наведе и целуна горещото му чело.

— Съжалявам — извини му се тя.

Дъфи с мъка повдигна клепачи.

— Аз започнах тази история… Мисля, че е нормално да свърши така. — После се сети за нещо и енергично рече: — Провери сакото ми! Трябва да има малко мангизи…

Алис отиде и внимателно прегледа дрехата.

— Няма нищо — установи.

Уилям стисна устни.

— Шулц ги е задигнал — каза той. Безпокойството му отне прекалено много сили и очите му се затвориха.

— Опитай се да поспиш — каза тя.

— Дясната ми обувка! Там има скрити три хилядарки! За тебе са…

— Няма нужда — отвърна Алис.

Дъфи вдигна глава и трескаво се взря в лицето й.

— Събуй ми обувката и вземи парите! — настоя той. — Те са всичко, което измъкнах от тази бъркотия… За тебе са!

Тя развърза обувките му и ги свали. Намери смачканите банкноти, натъпкани в едната от тях. Застана неподвижно, с малката топка хартийки в ръка. По лицето й се стичаха сълзи.

Главата му падна обратно на възглавницата.

— Права си, скъпа — с мъка изрече той. — Парите нямат никакво значение…

— Сега ще те оставя — каза Алис. — Трябва да спиш. Ако имаш нужда от мен, повикай ме. Ще бъда оттатък.

— Добре — сънливо отговори Дъфи. — Не се обаждай на Сам. Чувствам се във форма, като изключим умората.

Тя го зави с едно тънко одеяло. Уилям се пресегна и улови хладната й ръка.

— Оказах се лош играч — призна й той.

Алис здраво стисна зъби, за да потисне риданието, което се надигаше в гърлото й. Погледна надолу към бледото му измъчено лице и с усилие на волята накара своите треперещи устни да се усмихнат.

— Ти… ти вече си добре — каза тя. — Забрави станалото. Ще видиш, че всичко ще бъде наред.

Остави го да лежи на кревата. Жегата от улицата, която проникваше през прозореца, го накара да се чувства упоен и вял. Пулсирането на раненото място не беше силно. Изведнъж му се прииска да заспи…

Нямаше представа колко дълго е траял сънят му. Можеше да е няколко минути или няколко часа. Събуди се изведнъж с прояснено съзнание, изпълнен със странното предчувствие за близка опасност. Вдигна глава, разходи очи из стаята и ги спря на прозореца. Когато погледът му обхвана рамката на стъклото, Дъфи разбра защо се беше събудил. Джо и дребосъкът бяха застанали на евакуационната стълба и го наблюдаваха. В мига, в който ги забеляза, Джо вдигна прозореца и прекрачи в стаята.

— Видяхме автомобила и просто се отбихме — прошепна.

Джуджето седна върху перваза и кимна на Уилям.

— Търсехме те… — каза то.

— Нали няма да й причините нищо лошо? — посочи с очи към вратата Дъфи.

Джо се ухили.

— Ако остане там — не! — отвърна той с тих глас. — Но влезе ли, чака я изненада…

Дъфи отпусна глава на възглавницата.

— Заключи вратата — рече му.

— Зарежи това, Джо! — спря го дребният тип. — Едва ли ще крещи, щом знае, че жената може да влезе. Той се усмихна на Уилям — леко и непроницаемо.

Биячът се приближи до леглото и дръпна завивката. — Бруталната му физиономия засия, щом забеляза превръзката.

— Ранен ли си? — попита той. — Колко неприятно!…

Дъфи не каза нищо. Само фиксираше гангстера с пламнали очи. Каквото и да правеше Джо с него, Алис не биваше да чуе.

Онзи протегна ръка. Уилям се напрегна, после си даде сметка, че е безполезно и само продължи да гледа Джо в очите. Той сграбчи превръзката с ръка и я откъсна заедно с лейкопласта.

Джуджето се изкиска. Дъфи заби зъби в долната си устна. Беше съвсем блед. От шестте малки ранички започна да капе кръв и да се стича по ребрата му върху чаршафа.