Джеймс Чейс - Вече е все едно…

— Ами копието? — настоя малчото.

Дъфи се усмихна. Очите му бяха застинали.

— То е за щатската управа.

Дребосъкът мрачно поклати глава.

— Не биваше да го правиш — рече. — Морган ще излезе от кожата си, когато му разкажа.

— Морган нека се такова… — спокойно отвърна Дъфи.

Джуджето отново се захили.

— Това също ще му го предам — пъхна той бележника в джоба си. — Банкнотите са фалшиви — добави след кратък размисъл.

Уилям извади плика и внимателно се взря в една от банкнотите. Стори му се напълно редовна.

— Не думай! — възкликна.

Малкият тип енергично закима.

— Така е. Морган не би платил на отрепка като тебе с истински пари.

Дъфи прибра доларите. Беше му хрумнало нещо.

— О, за Бога! Ама ти тихомълком ли ще ги вземеш, а? — попита онзи.

— Послушай съвета ми и си обирай крушите — рече Уилям.

Дребосъкът го погледна и кимна.

— Ние, разбира се, пак ще се срещнем — сбогува се с извинителен тон.

— По-скоро, отколкото допускаш — каза Дъфи.

Той задържа погледа си върху малкия гангстер, който излезе, следван от Джо, сетне даде знак на Шеп и поръча две ръжени уискита.

Шеп се приближи.

— Получи ли парите? — попита.

Дъфи отдели една банкнота и му я подаде. Мъжът я стрелна с очи, грейна от удоволствие и рече:

— Нима беше толкова лесно, а?

Уилям побутна чашата към него, енергично пресуши своята и кимна на бармана:

— Още едно!

— Много си бърз — подметна Шеп.

— Какво ми пука, при положение, че не прекалявам?

Шишкото свъси вежди.

— Все тая, нали? — отвърна той. Върна неохотно банкнотата на Дъфи. Уилям я сложи при останалите.

— Да вървим — каза.

Гилрой и Шулц седяха в „Буика“ и ги чакаха. Когато колата потегли, Гилрой запита:

— Нямаше ли ядове?

Дъфи протегна парите към него.

— Ето… — рече му.

Негърът ги преброи и подсвирна.

— Не изглеждат редовни — каза.

— Може и да не е така — зазяпа се през прозореца Дъфи.

Гилрой старателно провери банкнотите, след което заключи:

— Фалшификати!

— Да-а, това ми каза и оня, преди да си тръгне кимна Уилям.

— Сега какво?

Той се извърна така, че да може да вижда Гилрой.

— Мисля, че с тях ще скалъпим обвинение срещу Морган. Ще ни струва двадесет и пет хиляди да го пипнем. Инглиш ще заплати точно толкова за работата.

— Как ще го… скалъпим?

— Тази вечер ще наминем към жилището му и ще подхвърлим мангизите. За подправяне на банкноти в такива големи размери е предвидено хубаво наказание. След като ги скрием, ще сигнализираме на Инглиш и той ще довърши останалото.

— По-добре парите да бяха истински — рече Гилрой.

Дъфи вдигна рамене.

— Човек не може да има всичко… — отвърна.

Шеп само слушаше разговора. Той изви глава назад.

— Ей, аз действително се вързах на тези хартийки. Защо да не ги пуснем в обращение? Бихме ги пласирали без проблеми.

— Не, нашата игра не е такава — каза Уилям. — Ще си получите сухото, но ще отнеме малко повече време. Затова пък парите ви ще са чисти.

Щом се върнаха в „Бронкс“, Дъфи телефонира на Инглиш.

— Хванахме Уесън — рече политикът.

— Какво стана с Анабел?

— Няма значение. Внесох още пет хиляди долара на сметката ви. Ще стигнат за известно време.

Дъфи се засмя вътрешно.

— Слушайте, Инглиш — рече му, да не сте задържали Клив Уесън по обвинение в убийство?

— Убийство ли? — Онзи изглеждаше изненадан. — Той е опандизен за контрабанда на кокаин.

Уилям се ухили и намигна на Гилрой.

— Обзалагам се, че джобовете на приятелчето са били препълнени с прашец — подхвърли.

— Полицията откри достатъчно инкриминиращи улики за един обоснован арест — лукаво издекламира Инглиш.

— Убеден съм, че е така — отвърна Дъфи. — Ами Анабел?

Последва пауза, след което политикът изрече с едва доловима враждебност в гласа:

— Вие знаете… Моята нещастна дъщеря е била убита от шофьор, който избягал.

— Истинска трагедия — рече Дъфи. — Скоро ще имам още работа за вас. — Той затвори и се обърна към Гилрой: — Този тип е предпазлив. Изработили са Уесън, прикривайки смъртта на Анабел. Оформили са я като прегазване от неизвестен водач.

Гилрой поклати кръглата си глава.

— Трябва да се пазиш от него!

— С Инглиш сме в един и същи отбор — сви рамене Уилям. Отиде и си наля да пийне. — Хубаво е да имаш фигура като него зад гърба си!

Негърът кимна и си тръгна. След като излезе, Дъфи седна и се отдаде на кратък размисъл. Накрая се изправи, пристъпи към малкото бюро и отключи най-горното чекмедже. Извади купчинката долари, които държеше там, и се загледа в тях. После отиде до вратата и завъртя ключа. Настани се до масата и внимателно преброи парите. Разполагаше с тридесет и четири хиляди и малко дребни. Надипли върху масата три снопчета от по пет хиляди долара. Оставаха му деветнадесет бона. Раздели ги на четири части. Първата потъна в задния му джоб, втората в страничния, а третата в предния джоб на панталона му. Четвъртата част от три хиляди долара Дъфи сгъна и грижливо натъпка в обувката си. Наложи му се да я събува и обува два пъти, преди да я усети удобно на крака си.