Джеймс Чейс - Вече е все едно…

— Тук ли е Гилрой? — запита той.

— На кого е притрябвал? — отвърна мършавият мъж, който отвори вратата и го изгледа подозрително.

— Предай му, че е един приятел на Рос.

Мършавият отвори докрай.

— Влизай — каза. Когато Дъфи прекрачи напред в мъждиво осветения коридор, онзи прокара ръце по костюма му. Направи стъпка назад. — Тук не можеш да внасяш пушкало! — заяви му.

— Уведоми Гилрой и си затваряй устата! — сряза го Дъфи.

Тънкият тип се взря в него, поколеба се, сетне се отдалечи по коридора. Той изчезна през една врата с мърляво зелено сукно и Уилям зачака, облегнат на стената. След кратко забавяне тя отново се отвори и се появи негър с много светъл тен на кожата. Беше висок и строен, с падаща на едри вълни мазна коса. Той студено изгледа Дъфи.

— Ти ли ме търсиш?

— Изпраща ме Рос — каза Уилям. — Искам да се скрия за няколко дни.

Гилрой приглади коса с дългата си слаба ръка.

— О’кей! — рече. — Сто долара на ден.

Дъфи пристъпи до него.

— Дума да не става! — възрази той. — Няма да печелиш от мене!

Другият го стрелна с очи, после широките му устни се разтегнаха в усмивка.

— Разбира се, че не — отвърна. — Би било непочтено. Рос ми е добър приятел. Нека бъдат двадесет и пет.

Уилям извади пачката, отдели десет банкноти по десет долара и му ги подаде.

— Ще стигнат за няколко дни — рече.

Гилрой се приближи до лампата, преброи парите, прибра ги в джоба си и се ухили още по-широко.

— Колко дълбоко искаш да се покриеш, мистър? — попита той.

— Като прочетеш вестниците, ще разбереш — каза Дъфи. — Ще ми трябва храна, обилна пиячка и телефон.

Гилрой го поведе през зелената врата, слезе три стъпала надолу, мина през една друга украсена със завеса от мъниста, и го вкара в трета, която се намираше в дъното на оскъдно осветения коридор. Стаята беше малка. В нея имаше легло, маса, две кресла и портативно радио.

— Веднага ще ти донеса кльопачка…

— Достатъчно сигурна ли е тази бърлога? — поинтересува се Дъфи.

Гилрой завъртя очи.

— Напълно. Плащам щедро за протекция. Тук копоите няма да те безпокоят.

Той остави Уилям и затвори вратата след себе си. В ъгъла на помещението, поставен върху ниска масичка, се намираше телефонът. Дъфи хвърли поглед към него, присвил замислено устни. Накрая се приближи и започна да набира.

Позна гласът на Глисън.

— Колко неприятно е, че не се сдоби със списъка, когато пречука приятелката ми! — произнесе той, натъртвайки всяка дума.

Чу въздишка на изумление, докато Глисън си поемаше дъх.

— Ах ти, мръсен мошеник! — заговори на пресекулки той. — Какъв е грандиозният ти замисъл? Току-що се връщам от „Ред Рибън“. Парите бяха у мене, а ти въобще не се появи!

— Стига си разигравал комедии! — прекъсна го Дъфи. — Убил си Олга, а натопи мене. Добре, хитро копеле, това няма да ти се размине!…

— Какво по дяволите, искаш да кажеш? — учуди се Глисън. — Коя Олга?

Уилям гледа стената втренчено в продължение на цяла минута, сетне рече:

— Ще дойда. У тебе ли са още мангизите?

— Разбира се — отвърна Глисън.

После Дъфи затвори.

Влезе Гилрой с бутилка уиски, три шишета джинджифилова сода и чаша.

— Храната ти ще е тук след секунда.

Уилям взе уискито и си наля солидна доза. Направи знак с глава, че се отказва от содата, и жадно отпи. Точно тогава на вратата се почука и мършавият тип прекрачи вътре, носейки табла. Постави я на масата и хвърли поглед на Дъфи, преди да излезе.

Уилям седна и започна да яде. Гилрой се размотаваше наблизо и си играеше с радиото.

— Познавах тази жена — обади се най-накрая той.

Дъфи вдигна очи. Натоварената с храна вилица увисна пред устата му.

— Ами?

— Мисля, че е по-добре да се разкараш — каза Гилрой.

Дъфи отпусна вилицата.

— Какво означава това, дявол да го вземе?

— Олга Шан! Аз я познавах…

Уилям отново хвана вилицата.

— Тя беше прекрасно момиче — рече. — Не съм я убил, ако си се жегнал по този повод.

Гилрой неспокойно се раздвижи. Капки пот покриваха горната му устна.

— Така изглежда! — тонът му беше извънредно враждебен.

Дъфи продължи да се храни.

— Една малка мръсница на име Анабел Инглиш й е забила ножа… — поясни той. — Работата е нагласена. Аз съм съвършено чист.

Гилрой извади носна кърпа и грижливо избърса устните си. Стоеше неподвижен, съзерцавайки своите яркожълти обувки.

Дъфи мълчаливо довърши яденето си. После пийна още от уискито и се облегна назад. Запали цигара и издуха две тънки струи дим през ноздрите си.