Джеймс Чейс - Вече е все едно…

— Мис Инглиш ни се обади — изломоти. — Даде ни по една тлъста сумичка, за да те пречукаме при опит за съпротива по време на задържане. Работили сме за нея и по-рано.

— Баща й замесен ли е в това мошеничество? — рече Дъфи.

— Той нищо не знае — поклати глава ченгето.

Уилям пристъпи към Джъс, обърна го с крак, претърси джобовете му и намери пачката банкноти. Преброи ги внимателно, сетне вдигна поглед.

— Тук са десет бона — каза. — Това ли ви беше наградата?

Онзи направи отрицателен знак.

— Това беше уликата срещу тебе… — отвърна. — Дамата наистина желае да те премахне от пътя си.

Дъфи чу как на улицата спря кола. Притича до прозореца тъкмо навреме, за да види четиримата униформени полицаи, които изхвръкнаха от нея. С два скока стигна до вратата. После се плъзна надолу по парапета на стълбите и влетя в кухнята точно когато входната врата се отвори с гръм. Изниза се безшумно през задния изход. До слуха му достигнаха крясъците на ченгето от втория етаж. Каза си, че трябва да стигне до „Буика“. Заобиколи на бегом през малката градина. Щом стигна предната й част, се спря и предпазливо надзърна иззад ъгъла на къщата. Виждаше се полицейската кола, а малко по-нататък беше „Буикът“. Затича се с все сили, без да го е грижа колко шум ще се вдигне. Когато се добра до колата и отвори тежката врата, се разнесе вик, но той не спря. Качи се вътре, като псуваше тихо и без прекъсване. По лицето му се стичаше студена пот. Очакваше да изпита разкъсващата, пареща болка от куршум, който се забива в тялото му. Докато затръшваше вратата, от прозореца на спалнята изтрещя револвер.

Дъфи запали мотора, форсира го силно, включи на скорост и изстреля „Буика“ по протежение на улицата. Преди да се скрие зад ъгъла, върху задницата на автомобила се чуха няколко отчетливи тъпи удара. „Очертава се величествен финал!“ — каза си той. Лицето му се превърна в непроницаема маска, докато вземаше завоя с тресящата се кола.

Рос закусваше, когато Дъфи вкара колата. Той излезе от канцеларията си, клатушкайки се като гъсок, с издута от храната уста. Поздрави Дъфи с кимване, преглътна и каза:

— Нещо не е наред ли?

Рос винаги очакваше неприятности. Уилям слезе от автомобила и отвърна:

— Таратайката е „гореща“. Дай ми нови номера.

За своите килограми Рос се движеше удивително бързо. Той се върна обратно в канцеларията и се появи с нов комплект регистрационни номера. Дъфи му помогна да ги смени.

— Загазил ли си? — попита го.

— Чуй ме, приятел: не задавай въпроси и не се ослушвай за отговори! Ще купя тази тенекия. Може би няма да ме видиш повече.

Рос повдигна вежди и опря ръце на огромните си хълбоци.

— О’кей — съгласи се той. — Задръж я. Правил си ми услуги преди…

Дъфи извади пачката банкноти и отдели няколко. Пъхна ги в колана на шишкото.

— Купи си с това някоя яхта — рече му. След това се качи отново в колата. Рос провря глава през прозореца.

— Ако ти трябва сигурно убежище, иди в „Бронкс“ на Мадистън Стрийт и кажи на Гилрой, че аз те пращам! — заръча той.

— „Бронкс“ на Мадистън… — повтори Дъфи.

Рос извади главата си от прозореца и огледа улицата.

— Чисто е — съобщи. — Съжалявам, че е станало така…

Уилям се усмихна.

— Аз също — каза. — Но някои ще споделят нашето съжаление!

Той вдигна ръка за поздрав, след което изкара „Буика“ отново на улицата. Мина внимателно по Лафайет Стрийт, прекоси Бродуей по посока на Уошингтън Скуеър и се насочи към Гринидж Вилидж. Паркира пред една дрогерия и влезе вътре.

Няколко мъже се хранеха на бара за бърза закуска и Дъфи се настани на един празен стол. Изяде един сандвич с пиле, като го прокара с три енергични дръпвания от плоското половинлитрово шише, което беше взел от колата. Уискито не беше меко, но сякаш вливаше нов живот. След като приключи със сандвича, се отправи към телефонната кабина и се затвори вътре. Набра номера на „Трибюн“ и поиска да приказва със Сам. Когато Мак’Гайър дойде на телефона, Дъфи рече:

— Сам? Имаш ли някакви новини?

— Трябва да те видя — отвърна му онзи с нисък глас.

— Възможно ли ти е да минеш през „Динти“? Ще тръгна веднага за там — предложи Уилям.

— Да — каза Сам и затвори.

Дъфи излезе от дрогерията, огледа улицата в двете посоки, преди да я пресече, след което се качи в „Буика“. Включи на скорост и подкара към „Динти“. Паркира колата в подземния гараж, взе асансьора до най-горния етаж и поиска самостоятелна стая.